— Как го направиха?
— Не зная.
— Ти пищеше и риташе, Рамон — каза Хесус.
— Зная. А ти пропя като канарче.
— Това няма значение — каза им адвокатът. — Не ви обвиняват в нищо освен в убийство, свързано с наркотици, и пиратство. Информацията, която Хесус им е дал, не се използва в случая.
— Тогава пускай адвокатските си лайна и ни измъквай оттук!
Изражението на лицето на Стюарт беше единственият отговор, от който двамата се нуждаеха.
— Кажете на приятелите ни, че ако не се откачим, ще започнем да говорим.
Надзирателите вече бяха обяснили на двамата с обич подробностите на онова, което им предстои. Един дори показа на Рамон плакат със стола и надпис „Обикновен или много хрупкав“. Въпреки че беше жилав и брутален човек, идеята да бъде завързан в дървения стол с твърда облегалка, а след това към левия му крак да бъде закачена медна гривна, както и една малка метална пластина на оголено място на главата, което затворническият бръснар щеше да обръсне предишния ден, също и малкият сюнгер, напоен със солен разтвор, за да улесни проводимостта, кожената маска, която да не позволи на очите му да изхвърчат от мястото си… Рамон беше смел човек, когато нещата бяха в ръцете му и когато тези ръце държеха пистолет или нож, насочен към невъоръжен или завързан човек. В такива случаи беше доста смел. Никога не беше му минавало през ума, че може да бъде съвсем безпомощен. Рамон бе свалил пет килограма през миналата седмица. Апетитът му практически беше изчезнал и той проявяваше необикновен интерес към електрическите крушки и стенните контакти. Боеше се, но по-силно се гневеше на себе си заради страха си, на надзирателите и полицията за това, че го караха да се страхува, и на бившите си колеги, защото не го измъкват от тази каша.
— Аз зная много неща. Много полезни неща.
— Това няма значение. Аз говорих с federales40, а тях не ги интересуват знанията ти.
— Това е нелепо. Те винаги са съгласни да правят сделка за информация, те винаги…
— Не тук. Правилата са други.
— Какво искаш да ни кажеш?
— Ще направя всичко по силите си за вас. — Стюарт не можа каже: „Би трябвало да ви кажа да умрете като мъже.“ — Много неща могат да се случат през идните няколко седмици.
Адвокатът беше възнаграден със скептични физиономии, които бяха напълно лишени от надежда. Лично той нямаше никакви надежди. Самият главен прокурор щеше да работи по този случай. Много по-добре ще е да се покаже по новините от съдебните зали в 5:30 и 11:00. Това ще бъде много бързо дело, а само след две години в Сената ще се освободи място. Прокурорът ще може да изтъкне тогава как е поддържал закона и реда. Стюарт знаеше, че със сигурност пърженето на двама наркомани-пирати-изнасилвачи-убийци ще допадне на жителите на суверенния щат Алабама. Защитникът се противопоставяше на смъртното наказание по принцип и беше изразходвал голяма част от времето и парите си в борбата си срещу него. Беше успял да доведе едно дело чак до Върховния съд и да уреди нов процес на клиента си след гласуване пет срещу четири гласа, като смъртната присъда беше заменена с доживотен затвор плюс още деветдесет и девет години. Стюарт считаше това за победа, въпреки че клиентът му беше успял да изкара само четири месеца в общите килии на затвора, докато някой, който не харесваше детеубийци, беше забил една дръжка от лъжица в гръбначния му стълб. Не трябваше да харесва клиентите си и в повечето случаи не ги харесваше. Понякога се боеше от тях, особено от контрабандистите на наркотици. Те просто очакваха, че в замяна срещу големите пари — предлагаха предимно в брой за услугите му — ще получат свобода. Не разбираха, че в законодателството няма гаранции, особено за виновните. А тези двамата бяха адски виновни. Но те не заслужаваха смърт. Стюарт беше убеден, че обществото не може да се принизява до нивото на… клиентите му. Тук, в Юга, това мнение не беше много популярно, но Стюарт нямаше амбицията да се бори за обществена служба.
Във всеки случай той беше техният адвокат и задължението му беше да им осигури възможно най-добрата защита. Вече беше изследвал възможностите за обжалване-сделка. Доживотен затвор срещу информация. Запознал се бе с обвинението на правителството. То беше базирано изцяло на случайни обстоятелства. Нямаше никакви свидетели, ако не се броят собствените му клиенти, но веществените доказателства бяха ужасяващи, а тях хората от бреговата охрана добросъвестно бяха оставили непокътнати и сега се намираха във внимателно заключени сейфове и образуваха подходяща верига от веществени доказателства. Който е обучавал тези хора, го е правил както трябва. Нямаше особени надежди за успех. Следователно единствената му надежда беше да се усъмни в правдоподобността на думите им. Това беше слаба надежда, но нямаше друга.