Хеликоптерът „MH-53J“ кацна няколко часа по-късно на същото летище и безцеремонно го избутаха в един хангар, обграден от въоръжена охрана. Полковник Джоунс и екипажът му бяха заведени в една барака наблизо и им казаха да не излизат.
Друг хеликоптер, този път „ЦХ-53E“ на морската пехота, се вдигна от палубата на самолетоносача „Гуадалканал“ малко преди зазоряване. Отлетя на запад над Панамския залив до Корезал, малък военен обект до Галиард, най-трудния участък от първоначалния проект за строежа на Панамския канал. Хората от екипажа на самолетоносача закачиха нещо обемисто на въжето, увиснало отдолу на хеликоптера, и той се отправи тромаво към брега. След полет от двадесет и две минути хеликоптерът започна да кръжи над предварително определената си цел. Пилотът уби скоростта и леко започна да се спуска към земята, като получаваше инструкции от командира на екипажа до мига, в който свързочният пикап допря циментовата площадка. Откачиха въжето и хеликоптерът веднага отлетя, за да направи място за друг, по-малък хеликоптер „ЦХ-46“ за превоз на войници, който стовари четирима мъже, преди да се върне на самолетоносача. Хората веднага започнаха работа, за да нагласят пикапа.
Той беше съвсем обикновен и изглеждаше като контейнер с колела, макар да беше боядисан в шарената камуфлажна окраска на повечето военни превозни средства. Това бързо се промени, когато техниците по комуникациите започнаха да вдигат различни радиоантени, включително и една петнадесетсантиметрова чиния за спътникова комуникация. Прокараха захранващи кабели от камиона с генераторите, който вече беше на мястото си, и включиха системата за кондициониране на въздуха, за да предпазва комуникационното оборудване, а не техниците. Самите те носеха военни маскировъчни дрехи, макар да не бяха войници. Сега всички неща бяха по местата си.
Или почти всичките. В Кейп Канаверал една ракета „Титан-IIID“ отброяваше последните секунди преди старта. Трима старши офицери от военновъздушните сили и половин дузина цивилни наблюдаваха стотината техници, които изпълняваха процедурата. Те не бяха доволни. Товарът им беше отказан в последния момент заради това по-маловажно нещо (или поне те си мислеха така). Обяснението за необходимостта от тази промяна не можа да ги удовлетвори, а и нямаше достатъчно ракети-носители, за да могат да си играят с такива неща. Но никой не се беше погрижил да им обясни какво точно представлява играта.
— „Дръж“, „Дръж“! Зъркелите ми фокусират една цел — докладва Бронко. Изтребителят „Ийгъл“ се спусна и полетя хоризонтално на половин миля зад целта и малко по-ниско. Изглежда, самолетът беше четиримоторен „Дъглас“. Самолет „ДЦ-4“, „ДЦ-6“ или „ДЦ-7“, голям, най-големият, който някога бе прехващал. Четирите бутални двигатели и единичното кормило означаваха, че това е продукт на фирмата „Дъглас“, определено по-стар от преследвача си. Уинтърс виждаше сините пламъци, които излизаха от ауспуховите тръби на големите звездообразни двигатели, както и трептенето на озарените от лунната светлина перки. Останалото беше просто предположение.
Полетът стана по-труден. Наближаваше целта и трябваше да намали скоростта си, за да не го задмине. Бронко върна газта на двигателите „Прат & Уитни“ и пусна клапите на крилата, за да увеличи подемната сила и съпротивлението, като наблюдаваше как скоростта му спада до жалки двеста и четиридесет възла.
Изравни скоростта си с тази на самолета, когато се намираше на стотина метра зад целта. Тежкият изтребител се разлюля леко — само пилотът би го забелязал — от завихрения въздух след самолета. Време беше. Пое дълбоко дъх и сви пръстите си около лоста за управление. Капитан Уинтърс включи мощните си фарове за кацане. Видя, че онези бяха нащрек. Секунда след като освети предния самолет, върховете на крилете му затрепериха.
— Самолет пред мен, идентифицирайте се, край! — обади се той на честотата на бреговата охрана.
Самолетът започна да завива — беше „ДЦ-7Б“, последният модел от великите самолети с бутални двигатели, които така бързо бяха пометени от нахлуването на реактивните машини от края на петдесетте години. Пламъците от изпускателните тръби станаха по-ярки, когато пилотът подаде газ.