— Просвай се по лице на цимента, шибан комунистически шпионин! — изкрещя младежки глас.
— Няма майтап, най-после заловихме един — извика друг глас. — Спипахме един шибан кубински шпионски самолет!
— По дяволите, какво… — поде един от мъжете на цимента. Спря да говори, когато огнегасителят на цевта на една пушка М-16 опря на врата му. След това почувства нечий горещ дъх на бузата си.
— Ако искам фъшкиите ти, amigo, аз ще си ги взема сам, като те пръсна! — каза другият глас. Принадлежеше на по-възрастен човек от първия. — Има ли още някой в самолета, amigo?
— Не. Вижте какво, ние…
— Проверете го! И пазете задниците си! — добави сержантът оръжейник.
— Слушам, сержант — отговори ефрейторът от морската пехота. — Прикривай ме на вратата.
— Как се казваш? — попита сержантът оръжейник. Наблегна на въпроса си с натискане на дулото във врата на пилота.
— Бърт Русо. Аз съм…
— Лошо време си избрал да шпионираш учението, Роберто. През цялото време бяхме готови за теб, приятелче! Чудя се дали Фидел ще желае да му върнем кожата ти.
— На мен не ми изглежда да е кубинец, сержант — отбеляза един глас. — Смяташ ли, че може да е руснак?
— Хей, не зная какво говорите — възпротиви се Русо.
— Точно така, Роберто… Тук, капитане! — Чуха се приближаващи се стъпки. Един нов глас започна да говори.
— Извинявай, че закъснях, сержант Блек.
— Положението е овладяно, сър. Сега качвам хората си в самолета. Най-после спипахме тоя кубински шпионин. Това е Роберто. Все още не е говорил с другия.
— Обърнете го.
Една груба ръка преобърна пилота нагоре с лице като парцалена кукла и той видя откъде идва горещият дъх. Най-голямата немска овчарка, която беше виждал, го гледаше от пет сантиметра. Когато погледна кучето, то започна да ръмжи.
— Недей да плашиш кучето ми, Роберто — предупреди го, без да е необходимо, сержант Блек.
— Как ти е името?
Бърт Русо не виждаше никакви лица. Всичко беше осветено отзад от прожекторите. Виждаше пушките и кучетата, едното от които стоеше до неговия помощник-пилот. Когато започна да говори, кучето, надвесило се над лицето му, мръдна и думата застина в гърлото му.
— Вие, кубинците, трябва да бъдете по-предпазливи. Миналия път ви предупредихме да не надничате в ученията ни, но трябваше пак да дойдете, нали? — отбеляза капитанът.
— Аз не съм кубинец. Американец съм. И не зная за какво става дума — най-после успя да каже пилотът.
— Имате ли документи? — попита капитанът.
Бърт Русо понечи да премести ръка към портфейла си, но кучето изръмжа доста силно.
— Не плаши кучето — предупреди го капитанът. — Малко са нервни, разбираш ли?
— Шибани кубински шпиони — отбеляза сержант Блек. — Можем да ги очистим, сър. Искам да кажа, на кой му пука за тях?
— Хей, сержант! — извика един глас от вътрешността на самолета. — Това не е шпионски самолет. Пълен е с наркотици! Спипали сме трафикант!
— Мамицата му! — каза разочаровано сержантът. — Обикновен трафикант ли е? Мамка му!
Капитанът се изсмя.
— Господинчо, наистина си избрал лош маршрут за самолета си тази вечер. Колко е, ефрейторе?
— Колкото да напълни цял кенеф, сър. Марихуана и кокаин. Самолетът е пълен.
— Шибан трафикант — отбеляза сержантът. За момент замълча. — Капитане?
— Да?
— Сър, постоянно има самолети, дето кацат и екипажът им се чупва по дяволите и никой никога не ги намира, сър.
Сякаш по сигнал от блатото, което заобикаляше старата писта, се дочу силен рязък звук. Алберт Русо беше от Флорида и добре знаеше какво означава този звук.
— Искам да кажа, сър, кой може да разбере какво е станало? Самолетът е кацнал, хората от екипажа са избягали, преди да успеем да ги хванем, попаднали са в блатото отсреща и сме чули някакви писъци, а? — След кратко мълчание продължи: — Те са просто трафиканти. На кой му пука за тях, сър? И светът ще стане малко по-добро място. По дяволите, хем ще нахранят алигаторите. На мен ми се струва, че са много гладни.
— Няма никакви доказателства — замисли се капитанът.
— Никой няма да даде пукнат грош за тях, сър — настоя сержантът. — Само ние сме тук.
— Не! — изкрещя помощник-пилотът, който проговори за първи път тази вечер и стресна надвесилото се над врата му куче.
— Тихо бе. Тук говорим за делови неща — отбеляза сержантът.
— Господа, смятам, че сержантът се обосновава много добре — каза капитанът след миг размисъл. — А и алигаторите, изглежда, са гладни. Но нека първо ги убием, сержант. Няма смисъл да бъдем жестоки с тях. На алигаторите им е безразлично как ще ги получат. И не забравяй да им вземеш документите за самоличност.