— Тъй вярно, капитане — отговори сержантът. Той и останалите хора от дежурния взвод — бяха само осем души — дойдоха от центъра за специални операции в Макдил. Те бяха морски пехотинци разузнавачи, за които необичайното беше по-скоро правило, отколкото изключение. Хеликоптерът им се намираше на половин миля оттук.
— Добре, приятел — каза Блек, като се наведе. Изправи Русо на крака с едно грубо дръпване. — Лошо време си избрал за прекарване на наркотици.
— Чакайте малко! — изкрещя другият. — Ние не… искам да кажа, че можем да ви кажем…
— Говори колкото си искаш, момчето ми. Аз си имам заповеди. Хайде. Ако искате да се молите или нещо такова, сега му е времето.
— Ние дойдохме от Колумбия…
— Каква изненада! — отбеляза Блек, като понесе мъжа с лице надолу към гората. — По-добре е да поговориш с Бога, момчето ми. Той може и да те изслуша. Но може и да не те изслуша…
— Всичко ще ви разкажа — обади се Русо.
— Мене не ме интересува!
— Но вие не можете да…
— Мога и още как. Ти как мислиш, че си изкарвам хляба, момчето ми? — попита развеселен Блек. — Не се притеснявай, ще пипам бързо и чисто. Не карам хората да страдат, както правите вие с наркотиците.
— Имам семейство… — започна да хленчи Русо.
— Повечето хора са така — съгласи се Блек. — Ще се оправят. Предполагам, че си застрахован. Гледай!
Един морски пехотинец насочи светлината на фенерчето към храстите. Русо не беше виждал по-голям алигатор през живота си — над три метра и половина. Големите му очи блестяха с жълта светлина в тъмното, докато останалата част от тялото на влечугото приличаше на зелен дънер с уста.
— Това е достатъчно разстояние — прецени Блек. — Пазете тези кучета, дявол да го вземе!
Алигаторът — наричаха го Никодим — отвори уста и изсъска. Звукът беше изключително зъл.
— Моля ви… — каза Русо.
— Мога да разкажа всичко — предложи помощник-пилотът.
— Какво например? — с отвращение попита капитанът. Изглеждаше така, сякаш се пита: „Защо не умреш като мъж?“
— Откъде сме дошли. Кой ни е дал товара. Къде отиваме. Радиокодове. Кой трябва да ни посрещне. Всичко!
— Добре — каза капитанът. — Вземете им документите. Дребните пари от джобовете, ключове за коли, всичко. Даже направо ги разсъблечете, преди да ги застреляте. Нека се опитаме да работим чисто.
— Аз зная всичко — изкрещя Русо.
— Той знаел всичко — обади се сержант Блек. — Не е ли прекрасно? Съблечи се, момчето ми.
— Я чакай малко, сержант. — Капитанът пристъпи напред и светна в лицето на Русо.
— С какво можеш да ни заинтересуваш? — Досега не бяха чували този глас. Макар облечен в униформа, човекът не беше морски пехотинец.
Десет минути по-късно всичко беше записано на лента. Разбира се, вече знаеха повечето от имената. Но разположението на пистата и радиокодовете бяха новост.
— Отказвате ли се от правото си на адвокатска защита? — попита цивилният.
— Да!
— Желаете ли да ни сътрудничите?
— Да!
— Добре.
Вързаха очите на Русо и втория пилот, който се казваше Бенет, и ги отведоха в хеликоптера. Към обед на следващия ден щяха да се изправят пред мировия съдия, след това пред съдия от федералния районен съд и вечерта — в една отдалечена част на базата Еглин в новопостроена сграда, която бе пазена от униформени хора с много сериозно изражение.
Не знаеха, че са късметлии. Пет свалени самолета бяха условието един пилот да стане ас. Бронко беше на път да го постигне.
10.
ПОЛЕТ НАД СУША
Марк Брайт се представи на заместник-директора Мъри просто от вежливост, преди да влезе при директора.
— Трябва да си хванал първия самолет за насам. Как се развива делото?
— Делото срещу пиратите — така го наричат вестниците — е наред. Аз съм тук заради нещо, което се разви вследствие на това дело. Жертвата е била по-мръсна, отколкото си мислехме — обясни Брайт за няколко минути, като извади една от папките от куфара си.
— Колко?
— Не сме сигурни. Нужен е внимателен анализ от хора с опит в света на големите пари, но… е, вероятно някъде към седемстотин милиона долара.
Мъри успя да постави кафето си на бюрото, без да разлее нито капка.
— Повтори!
— Правилно чу. Аз не го знаех до вчера и не спрях да чета тези материали допреди двадесет и четири часа. Господи, Дан, аз само го прегледах. Може да греша, но в смисъл, че сумата сигурно е по-голяма. Както и да е, предположих, че директорът може да желае да види това нещо много спешно.
— А да не говорим за министъра на правосъдието и президента. В колко часа ще се срещнеш с Емил?