Мъри и Шоу изпратиха агент Брайт до колата му.
— Какво става с Мойра? — попита Дан, след като колата тръгна.
— Смятат, че си има приятел.
— Време беше.
В 16:45 Мойра постави пластмасовия калъф върху клавиатурата на компютъра и друг — върху пишещата машина. Преди да излезе от канцеларията, провери грима си за последен път, а след това излезе с пъргава походка. Най-странното беше, че тя не забелязваше как всички в канцеларията се радваха за нея. Останалите секретарки и изпълнителни помощници, дори и хората от охраната на директора, избягваха коментарите, за да не я накарат да се чувства неловко. Тази вечер тя очевидно имаше среща. Знаците бяха ясни, макар Мойра да смяташе, че успява да скрие всичко.
В качеството си на старша изпълнителна секретарка мисис Улф имаше право на запазено място на паркинга — едно от многото неща, които правеха живота й по-лек. Десет минути по-късно тя излезе на 10-а улица и тръгна в северозападна посока, а след това зави вдясно по авеню „Конститюшън“. Вместо по нормалния южен маршрут към Александрия и дома си тя пое на запад през моста „Теодор Рузвелт“ към Арлингтън. Натовареното движение сякаш се разделяше пред нея, за да направи път, и след двадесет и пет минути тя спря пред един малък италиански ресторант на Седемте кьошета. Преди да влезе, тя отново провери грима си в огледалото. Децата й тази вечер щяха да ядат в „Макдоналдс“, но те я разбираха. Казала им беше, че ще работи до късно, и беше сигурна, че са й повярвали. Не се сещаше, че те подозират лъжите й така лесно, както тя едно време хващаше шмекериите им.
— Извинете — каза тя на съдържателката, като влезе.
— Вие трябва да сте мисис Улф — веднага отговори младата жена. — Моля, елате с мен. Мистър Диас ви очаква.
Феликс Кортес — Хуан Диас — седеше в едно ъглово сепаре в задната част на ресторанта. Мойра беше сигурна, че е избрал това тъмно ъгълче, за да са сами, и че седеше с гръб към стената, за да я види, като влезе. Беше отчасти права и за двете. Кортес се притесняваше. Щабът на ЦРУ се намираше на по-малко от пет мили оттук, хиляди служители на ФБР живееха наоколо, а кой може да знае дали някой старши офицер от контраразузнаването не харесва същия ресторант? Мислеше, че никой не знае как изглежда той, но офицерите разузнавачи не оцеляват до пенсионна възраст чрез предположения. Нервността му не беше напълно престорена. От друга страна, беше невъоръжен. Кортес работеше в област, в която огнестрелните оръжия създаваха много повече проблеми, отколкото решаваха, въпреки че обществото мисли другояче.
Феликс се изправи, когато тя се приближи. Съдържателката се отдалечи веднага, щом разбра от какъв характер е тази „делова“ вечеря, оставяйки двамата влюбени — тя помисли, че е приятно — да се хванат за ръцете и да си разменят необичайно страстни целувки, въпреки че общественото заведение ги ограничаваше. Кортес настани дамата си и й наля чаша бяло вино, преди да седне срещу нея. Първите му думи бяха изречени със срамежливо притеснение.
— Боях се, че няма да дойдеш.
— Откога чакаш? — попита Мойра. В пепелника имаше половин дузина смачкани фасове.
— Почти от час — отговори той с игрив поглед. Мойра си помисли, че той съвсем очевидно е развеселен от самия себе си.
— Но аз подраних.
— Зная. — Този път той се засмя. — Караш ме да правя глупости, Мойра. Аз не се държа така вкъщи.
Тя не разбра правилно идеята му.
— Извинявай, Хуан, не исках да…
„Отлична реакция — отчете съзнанието на Кортес. — Точно както трябва.“ Взе ръката й през масата. Очите му искряха.
— Не се притеснявай. Понякога е добре един мъж да се прави на глупак. Прости ми, че те повиках така внезапно. Имам малък проблем с работата. Трябваше да летя до Детройт по спешност и тъй като съм тук, исках да те видя, преди да се върна у дома.
— Проблем ли?
— Промяна в конструкцията на един карбуратор. Нещо във връзка с икономията на гориво и е необходимо да променя някои от инструментите в заводите си. — Той махна с ръка. — Проблемът е разрешен. Тези неща не са необичайни, а и за мен това беше удобно извинение да пътувам още веднъж дотук. Вероятно трябва да благодаря на вашето Министерство на околната среда или на държавната служба, която се оплаква от замърсяването.
— Аз самата ще ти напиша писмото, ако желаеш.
Гласът му се промени:
— Толкова се радвам да те видя, Мойра.
— Боях се, че…
По лицето му се виждаше какво чувства.
— Не, Мойра, аз се боях. Аз съм чужденец. Идвам тук толкова рядко и със сигурност, около теб се въртят много мъже.