— Трябва да видиш докладите, които пиша за директора.
— Доклади — изсумтя той. — Всеки може да пише доклади. У дома полицията пише много доклади и съдиите правят разследвания — и нищо не се получава. Ако работя по този начин във фабриката си, скоро ще трябва да живея в някоя колиба на хълма и да прося пари по улиците! Твоите federales правят ли нещо?
— Повече, отколкото можеш да си представиш. Точно сега се вършат неща, за които не мога да говоря. В канцеларията казват, че правилата се променят. Но аз не зная какво означава това. Директорът скоро ще лети до Колумбия, за да се срещне с министъра на правосъдието и… о! Не трябваше да казвам това. Тайна е.
— Няма да излезе от мен — увери я Кортес.
— Аз всъщност не зная много — внимателно продължи тя. — Нещо ново ще започне. Не зная какво. Директорът не го харесва много, каквото и да е то.
— Ако ще навреди на престъпниците, защо той да не го харесва? — попита Кортес озадачен. — Можете да ги изпозастреляте до един на улицата и след това аз ще черпя твоите federales една вечеря!
Мойра само се усмихна.
— Ще предам това. Точно това го пише във всички писма — получаваме писма от всякакви хора.
— Твоят директор трябва да се вслуша в тях.
— Също и президентът.
— Може би той ще се вслуша — предположи Кортес. „През тази година има избори…“
— Може би вече се вслушва. Каквото и да се е променило сега, то е започнало там.
— А твоят директор не го харесва? — поклати глава той. — Не разбирам правителството в собствената си страна. Не би трябвало да се опитвам да разбера вашето.
— Странно е, нали? Сега за първи път не зная… Е, не бива да ти казвам. — Мойра довърши салатата си. Погледна празната си чаша. Феликс/Хуан я допълни.
— Ще ми се обадиш ли, когато твоят директор замине за Колумбия? — попита той.
— Защо? — Тя беше твърде изненадана, за да отговори с не.
— При държавни посещения човек прекарва няколко дни, нали?
— Да, предполагам. Не зная със сигурност.
— Ако твоя директор го няма, а ти си негова секретарка, ще имаш малко работа, нали?
— Да, няма да е много.
— Тогава, разбира се, ще летя до Вашингтон. — Кортес стана и направи три крачки около масата. Халатът на Мойра висеше свободно върху тялото й. Той се възползва от това. — Утре рано трябва да летя за дома. Един ден с теб не ми е достатъчно, любов моя. Хм, мисля, че си готова.
— А ти?
— Ще видим. Никога няма да разбера едно нещо — каза той, като й помагаше да стане.
— Какво?
— Защо трябва някой глупак да използва прах, за да си доставя удоволствие, като може да има жена? — Всъщност това беше нещо, което Кортес наистина не разбираше. Но не му беше и работа.
— Която и да е жена? — попита тя, като тръгна към вратата.
Кортес свали халата от нея.
— Не. Не която и да е жена.
— Господи — каза Мойра половин час по-късно. Гърдите й блестяха от пот — нейната и неговата.
— Грешах — въздъхна той, легнал по лице до нея.
— В какво?
— Когато твоят директор на federales отиде в Колумбия, не ми се обаждай. Не зная дали ще мога да правя това по-често от веднъж месечно.
Тя се засмя.
— Може би не трябва да работиш толкова много, Хуан.
— Как е възможно да не работя? — Той се обърна и я погледна. — Не съм се чувствал така, откакто бях момче. Но вече не съм момче. Защо жените остават млади, а мъжете не?
Тя се усмихна на очевидната му лъжа. Беше й доставил голямо удоволствие.
— Не мога да ти се обадя.
— Какво?
— Нямам телефонния ти номер — засмя се тя. Кортес скочи от леглото и извади портфейла от джоба на сакото си и промърмори нещо, което прозвуча цинично.
— Нямам картички — ех! — Той извади тефтерчето от нощната масичка и написа номера. — Това е служебният ми телефон. Обикновено не съм там, прекарвам работното си време в цеховете. — Изсумтя. — Все съм във фабриката. Понякога спя там. Но Консуела ще ме намери, където и да съм.
— А аз трябва да тръгвам — каза Мойра.
— И кажи на шефа си да пътува през почивните дни. Ще прекараме два дни някъде сред природата. Зная едно малко и тихо място в планината, на няколко часа път оттук.
— Мислиш ли, че ще можеш да издържиш? — попита го тя, като го прегърна.
— Ще ям здравословна храна и ще правя упражнения — обеща й той. Целунаха се за последен път и тя излезе от стаята.