Кортес затвори вратата и отиде в банята. Не беше научил кой знае колко, но нещата, които беше открил, може да са съществено важни. „Правилата се променят.“ Както и да се променят, на директора Джейкъбс това не му харесваше, но той се съобразяваше. Щеше да иде в Колумбия, за да го обсъди с министъра на правосъдието. Припомни си, че Джейкъбс познава министъра доста добре. Били са съученици в колежа преди около тридесет години. Министърът беше летял до Америка за погребението на мисис Джейкъбс. А сега става дума за нещо, на което и президентът е сложил печата си. Да. Двама от съдружниците на Кортес се намираха в Ню Орлийнс, за да се срещнат с адвоката на двамата глупци, оплескали убийството на яхтата. ФБР със сигурност имат пръст там и каквото и да се е случило, той ще може да си направи извод.
Кортес вдигна поглед от мивката, в която миеше ръцете си, за да види в огледалото мъжа, събрал тези дребни разузнавателни сведения, и реши, че този мъж не му харесва. Вдигна рамене и се отърси от това чувство. Не го изпитваше за първи път. Със сигурност нямаше да е за последен.
Изстрелването беше осъществено в 23:41 часа. Двата масивни ускорителя с твърдо гориво на ракетата „Титан-IIID“ се запалиха в определеното време, генерирана беше тяга над милион килограма и целият механизъм отскочи от ракетната площадка сред сияние което би могло да се види от Савана до Маями. Ускорителите работиха 120 секунди, преди да бъдат изхвърлени. В този момент се включиха двигателите с течно гориво в централната секция, като засилиха целия апарат още по-нагоре, по-бързо и по-далеч. През цялото време приборите на борда излъчваха данни до една наземна станция на Кейп. Всъщност прехващаше ги и една съветска подслушвателна инсталация в северния край на Куба, както и един „риболовен траулер“, който беше заел позиция до Кейп Канаверал и плаваше под червен флаг. „Титан-IIID“ беше ракета, използвана предимно за военни цели, а интересът на руснаците към това изстрелване беше резултат на непотвърден доклад от страна на руското военно разузнаване, според който на ракетата е монтиран спътник, специално модифициран за приемане на много слаби електронни сигнали — в доклада не се казваше точно какви.
По-бързо и по-високо. Половината от останалата ракета се отдели, щом горивото на втората степен свърши, и третата степен светна на около хиляда мили по-нататък. Инженерите и техниците в бункерите на Кейп Канаверал отбелязаха, че всичко върви по план, както би трябвало при ракета, чиито предци датираха от края на 50-те години. Третата степен изгоря навреме. Полезният товар заедно с четвъртата, или преходната, степен изчакваха подходящ момент, за да се включат и да изпратят полезния товар до необходимата геостационарна височина, от която той ще кръжи над определена част на земния екватор. Паузата даде възможност на хората от контролната зала да сръбнат от кафетата си, да отидат до тоалетна и да прегледат данните от стартирането, което, всички бяха съгласни, премина толкова идеално, колкото един инженер има правото да очаква.
Проблемът дойде след половин час. Преходната степен се включи по-рано, сякаш от само себе си, като изхвърли полезния товар на определената височина, но не на очакваното място; също така, вместо да бъде поставен в идеално неподвижно състояние, полезният товар се оказа в ексцентрична пътека, като криволичеше в несиметрична осморка над екватора. Дори и да беше над необходимата географска ширина, траекторията му би нарушавала контакта с по-високите географски ширини за кратки, но неприятни периоди. Въпреки всичко, което беше минало както трябва, въпреки хилядите частици, които бяха работили точно както трябва, извеждането в космоса беше се провалило. Инженерният състав, който отговаряше за първите две степени, поклащаше глави в знак на съчувствие към онези, които отговаряха за междинния етап и които сега разглеждаха таблото за изстрелване с очевидно униние. Изстрелването беше провалено.
Полезният товар не знаеше това. В определения момент той се отдели от междинната степен и започна да функционира, както беше програмиран. Десетметрови прътове с тежести се разтеглиха от него. Притеглянето на Земята, отдалечена на повече от двадесет хиляди мили, щеше да им влияе с приливите и отливите си, като поддържа спътника вечно насочен надолу. След това се разтвориха соларните панели, за да превръщат слънчевата енергия в електричество, което да зарежда бордовите акумулатори. Накрая започна да се разтваря огромна чиниеобразна антена. Рамката, направена от специална метало-керамична-пластмасова материя, запомняше точната си конфигурация и при нагряването от слънчевите лъчи се разтвори в продължение на три часа, докато образува почти идеална параболична антена с диаметър тридесет метра. Всеки човек, намиращ се достатъчно наблизо, за да наблюдава събитието, би забелязал табелката с името на производителя отстрани на спътника. Това беше излишно, тъй като никой никога нямаше да се намира достатъчно наблизо, но такъв беше обичаят. Планката, изработена от златно фолио, указваше, че основният изпълнител е концернът „TRW“, а името на спътника — „Риолит-Ж“. Последният от серия излезли от употреба спътници беше построен през 1981 година и се намираше в склад срещу повече от 100 000 долара годишно в готовност да го извеждат в космоса, което не беше очаквано от никого. ЦРУ и Агенцията за национална сигурност бяха разработили нови, по-малко тромави спътници за електронно разузнаване, на които се използваше специално оборудване за събиране на сигнали. Всъщност ново оборудване беше прикачено и към този старомоден спътник, който стана по-ефективен с голямата приемателна антена. Първоначално риолитът е бил разработен за подслушване на съветските електронни емисии, дистанционно измерване на изпитанията на ракети, откъслечни сведения от противовъздушните радари, остатъчни сигнали от микровълнови радарни кули, а дори и за сигнали от шпионски приспособления, оставени от агенти на ЦРУ на секретни места.