Нещо фундаментално. Правилата се променят. Директорът на ФБР не харесва това, което става. Секретарката му не знае какво е то. Пътуването до Колумбия беше тайна.
Кортес се отпусна. Каквото и да ставаше, то не представлява непосредствена заплаха. Картелът беше достатъчно сигурен. Ще има време за анализ и реакция. Много хора във веригата на контрабандата можеха да бъдат жертвани, всъщност дори биха се борили за този шанс. А след известно време Картелът ще пригоди работата си към променящите се условия, както винаги беше правил. Той само трябваше да убеди работодателя си в този прост факт. Какво го е грижа el jefe за Рамон или Хесус или за която и да е друга от дребните риби, пренасящи наркотиците и убиващи, когато е необходимо? Важното беше доставката на наркотиците за клиентите да продължи.
Мисълта му се върна към изчезващите самолети. Досега американците бяха успявали да залавят само един или два месечно, независимо от всичките си радари и самолети. Но през последните две седмици бяха изчезнали четири самолета. Какво означаваше това? Американците не знаеха, но винаги имаше „оперативни“ загуби, военен термин, който не означаваше нищо друго освен нещастни случаи по време на полет. Една от причините шефът му да назначи на работа Карлос Ларсон беше намаляването на загубите и до неотдавна ползата се виждаше. Защо е този внезапен скок в загубите? Ако американците по някакъв начин са прехванали самолетите, екипажите им сега щяха да се появят по съдебни зали и затвори. Кортес трябваше да се откаже от тази мисъл.
Може би саботаж. Ами ако някой слага експлозиви в самолетите, както правеха арабските терористи? Не е вероятно… или може би е вероятно? Дали някой проверява за такива неща? Не е нужно много. Дори една малка повреда на нисколетящ самолет би изправила пилота му пред проблем, за чието решаване е необходимо повече време и височина, отколкото той има. Дори един капсул-детонатор, по-малък от кубически сантиметър, може да свърши работа… Трябва да провери това. Но кой би го правил? Американците ли? Обаче какво щеше да стане, ако се разчуе, че американците поставят бомби в самолети? Дали биха поели политическия риск? Вероятно не. Тогава кой е? Може би колумбийците. Някой старши колумбийски офицер, който работи съвсем сам… или му плащат янките. Това е възможно. Кортес беше сигурен, че тази операция не е на правителството. Там имаха твърде много информатори.
Трябва ли да е бомба? Защо да не е замърсен бензин? Защо да не е дребна умишлена повреда на двигателя, разкъсан кабел… или някой навигационен прибор? Какво беше казал Ларсон за това, че трябва да се следят внимателно приборите при ниско летене? Ами ако някой механик е променил настройката на изкуствения хоризонт… Или просто е направил така, че да спре да работи по някое време… може би нещо в електрическата система? Трудно ли е д накара човек един малък самолет да спре да лети? Кого да пита за това? Ларсон ли?
Кортес смъмри себе си. Това беше ненасочена мисъл, напълно непрофесионална. Имаше безброй много вероятности. Знаеше, ч вероятно става нещо, но какво е то? И призна пред себе си, че всичко е предположение. Необичайно големият брой изчезнали самолети можеше да бъде статистическа аномалия — той не го вярваше но си наложи да обмисли тази вероятност. Верига от случайности. Нито една разузнавателна академия в света не окуражаваше студентите си да вярват в съвпадения и все пак колко много странни съвпадения беше срещал в професионалната си кариера.
— Правилата се променят — промърмори той.
— Какво? — попита шофьорът.
— Връщаме се на летището. Самолетът ми за Каракас излита след по-малко от час.
— Si, jefe.
Кортес излетя навреме. Трябваше да пътува до Венецуела п очевидни причини. Мойра може да прояви любопитство, да ви билета му, може би да провери номера на полета му, а освен това американските агенти по-малко се интересуват от хората, които летят за там, отколкото от отиващите директно в Богота. Четири часа по-късно се качи на самолета на „Авианика“ за международното летище „Елдорадо“, където се прехвърли на частен самолет за последния полет през планините.
Оборудването беше раздадено както винаги, но с едно изключение. Чавес забеляза, че никой не се разписва за нищо. Това беше истинско отклонение от нормалната процедура. Армията винаги караше хората да се разписват за екипировката си. Ако счупиш или загубиш нещо, може и да не те накарат да го заплатиш, но искаха да дадеш отчет по един или друг начин.