— Пф! — каза Дан, когато излязох от банята. — Миришеш на плодова салата.
Не му обърнах внимание. Беше ми толкова хубаво, че нито фактът, че момчетата бяха оставили вода в сапунерката и сапунът се бе размекнал, още по-малко пък това, че бяха зарязали мокри хавлии на пода в банята след футболния си мач, можаха да ми развалят настроението. Чувствах се страхотно.
Беше ред на ноктите и грима. Мама по принцип не ми разрешава да се гримирам, но тъй като случаят беше специален, ми позволи и дори ми услужи с едно от своите розови червила. Докато се занимавах с разкрасяването си, тя си говореше с леля Пат на първия етаж, довършвайки сладкишите, които правеше за благотворителния търг. Прекрасен аромат на печено, канела и ванилия се разнесе нагоре по стълбите. Като се облякох, вдишах разкошната комбинация от аромати и ме обзе неописуемо щастие. Вечерта щеше да е страхотна. Усещах го с всяка своя клетка.
В шест и половина вече бях облечена и готова за тръгване. Докато слизах по стълбите, се почувствах като във филм. Дори Андреа откъсна поглед от книгата си и повдигна вежди, когато влязох в хола и направих котешка походка в стил Лудетините. Джорджи, Меган, Хана и аз я бяхме репетирали с часове в двора на училището: задникът — леко вирнат, едната ръка — на ханша, долната устна — малко издадена, бузите — всмукнати.
— Изглеждаш чудесно — каза тя. Такова нещо, изречено от Андреа, си беше жив комплимент, тъй като бе от ония, които не споделят много-много какво им минава през ума.
Уил подсвирна закачливо.
— Изглеждаш страхотно — каза той, — но зарежи котешката походка.
— Аха! А също и гримасите. Но си добре като за момиче — допълни Дан, след което погледна през прозореца. — Лимузината ти е тук.
Момчетата помогнаха на мама да изнесе тортите и всички излязохме, за да се качим в „лимузината“.
Мама се бе уговорила с вуйчо Кев да ни закара до хотела с белия си микробус, защото нямаше как да занесе тортите с автобуса, а не искаше да се охарчва за такси. Той дойде точно навреме и аз се качих отзад с две от тортите, а мама седна отпред с другите две на коленете си.
— Време е за купон — казах, ухилена до ушите, като потеглихме шумно. Изгарях от нетърпение да стигнем дотам.
Когато пристигнахме, във въздуха витаеше празнична възбуда. Дами, облечени в неотразими дълги вечерни рокли, и мъже в черни костюми с папионки се придвижваха от колите си към стълбите на хотела. BMW-та, мерцедеси, рейндж роувъри, десетки скъпи коли бяха вече на паркинга и когато вуйчо Кев спря, аз се надявах никой да не ме види, като излизам от стария микробус. Замалко дори да го помоля да ме остави на завоя преди хотела, но знаех, че няма да мога да извървя дългото разстояние с обувките, които бях заела от мама. Бяха най-готините й — с малки токчета и заострени отпред (поредната находка в магазина за втора употреба). Освен това мама и вуйчо Кев можеха да си помислят, че капризнича по отношение на превоза ни. И макар да беше точно така, не ми се искаше да ги обидя.
— Хайде, тръгвай, слънце! — каза мама, като спряхме отзад пред вратата на кухнята. — Върви да намериш Джорджи. Ще се видим след малко.
Изскочих навън, колкото се може по-бързо, и заобиколих тичешком хотела. Отпред беше фрашкано с журналисти. Спираха лимузини, от тях слизаха знаменитости, а папараците щракаха с фотоапаратите си, подвиквайки им да погледнат към тях, докато ги снимат. Добре че вечерта е топла — помислих си, — та всички да могат спокойно да покажат прекрасните си тоалети, без да им се налага да ги скриват с връхни дрехи.
— Хей, Тори — чух познат глас вдясно от мен.
Беше Джорджи. Изглеждаше разкошно в нежносинята си къса рокля, с вдигната коса и сребрист брокат по нея.
Докоснахме бузи набързо, мляс, мляс, целувка във въздуха вляво, целувка във въздуха вдясно (така, както правят богатите дами, когато се срещнат в града).
— Изглеждаш невероятно — възкликнах, като отстъпих назад.
— Благодаря! Ти също. Леле, толкова ми харесва роклята ти. Нова ли е?
Кимнах утвърдително.
— Аха. Благодаря! На Сузи Цанг е. Мама ми я взе при последното си ходене до Лондон.
— Сузи Цанг? Майчице мила! Обожавам нещата й. Сигурно струва цяло състояние.
— Ще ти падне шапката, ако чуеш — отвърнах и я погледнах възможно най-спокойно.
Разговорът около тоалетите ни бе прекъснат от спирането на следващата лимузина, при което фотографите направо полудяха.