С помощта на господин О тортите пожънаха голям успех и стигнаха до сто паунда всяка. Толкова бях горда с нея, че сбутах Джорджи.
— Мама ги направи — казах.
— Аха, и мама прави доста неща с благотворителна цел — отвърна тя.
Не й споменах, че на мама й платиха, за да направи тортите, и че те всъщност бяха дарение на госпожа Джаксън. Даренията с благотворителна цел за нашето семейство бяха лукс, който за момента не можехме да си позволим.
— А сега дойде ред на лотарията — съобщи господин О, като приключи с наддаването за последния предмет.
Дебел плешив мъж стана и се присъедини към него на сцената, като му подаде една торбичка.
Господин Олимпус пъхна ръка в нея и извади оттам първото листче.
— Кошница за пикник печели номер сто четиридесет и четири.
— Това съм аз — извика една жена отпред с къдрава червена коса и излезе на сцената да си получи наградата.
Изтеглиха номерата на още няколко души и те също отидоха да си вземат наградите.
— Хайде да си вземем нещо за пиене — предложи Джорджи и тръгнахме да излизаме от залата за наддаване.
— Дойде ред на последната награда — каза господин Олимпус, като пъхна ръката си в кесията и извади листче. — И победителят е… номер дванайсет… Тори Тейлър.
— Божичко! — възкликна Джорджи, като ме дръпна обратно. — Та това си ти. Не те видях да си купуваш билет за лотарията.
— Ами… не съм — отвърнах, а тя ме побутна напред. Не съм купувала никакъв билет. Сигурно мама ми го е взела — помислих си, докато вървях към сцената. Там господин О ми връчи някакъв пакет, а като го поех, ми смигна.
— Но билетът не е у мен — казах.
— Няма значение — отвърна той. — Върху пакета е написано твоето име. Тори Тейлър, нали?
Нямах намерение да споря.
— Да. Леле, благодаря! — рекох и се втурнах обратно при Джорджи, за да го отворим.
Разкъсахме хартията, с която бе опакован, а вътре намерихме най-страхотния мобилен телефон, който някога бях виждала. Беше невероятно хубав. Тънък, светлозелен, с перлен отблясък и инкрустиран блестящ смарагд в средата му. На мига го приближих до ухото си и закрачих с котешка походка в стил Лудетините до коридора и обратно.
— Уау — възкликна Джорджи, — това е най-суперският телефон, който някога съм виждала. Все едно е направен за принцеса. Чудя се къде ли ги продават? Със сигурност не съм срещала подобен в никой от магазините. О, виж има и още нещо.
На дъното на пакета имаше малка кутийка. Отворих я и намерих сребърна верижка с нещо като талисман на нея. Когато се вгледах в него, разпознах знака на зодия Телец. Вечерта става от хубава по-хубава — помислих си, като закачих верижката на шията си.
Точно в този момент Соня и Хло минаха край нас и Соня се блъсна в мен.
— Извинявай — каза престорено тя. — Не гледах къде вървя.
Бях сигурна, че го направи нарочно.
Хло ме изгледа от главата до петите.
— Здрасти, „кръпке“! — рече тя и се изкиска.
Смутих се.
— Аз… името ми всъщност е Тори — казах.
— Да бе — отвърна Соня, след което се приведе и прошепна в ухото ми, — но така или иначе си си „кръпка“.
Стомахът ми се сви, а лицето ми стана червено като божур. О, не — помислих си. — Възможно ли бе да знае, че съм си взела роклята от втора употреба?
— Какъв ви е проблемът? — намеси се Джорджи в моя защита.
— Не им обръщай внимание! — казах аз и я дръпнах да си вървим. — Не си струва.
— Не си ли казала на приятелката си? — попита Соня.
— Какво да ми каже? — полюбопитства Джорджи, като пристъпи към нея.
— Че ей тази твоя приятелка е „кръпка“ — отвърна Хло.
— Не я наричай така! — възропта Джорджи.
— Че защо не, след като си е такава? Та приятелката ти не може да си позволи скъпи маркови дрехи, освен ако не си ги купи от някой магазин за втора употреба.
— Ъъъ, моля?! Та тя в момента е облечена с рокля на Сузи Цанг — каза Джорджи. — Къде ще намериш такава в магазин за втора употреба?
Идеше ми направо да умра. Не можех да повярвам, че това се случваше.
Хло прихна да се смее.
— Не можеш, освен ако не отидеш до Осбъри. Тази рокля беше на Соня. Тя я остави днес в един такъв магазин. Нали, Соня?
Соня кимна утвърдително.
— Човек може да си купи дрехи и от други места, не само от втора употреба — рече Джорджи. — Кажи й, Тори! Кажи й, че майка ти е донесла тази рокля от Лондон!