Леле-мале! — помислих си. — Тази жена е не леко мръднала, ами съвсем смахната. Най-добре да приема казаното на шега и да стоя настрана от нея.
— О, да. Точно така, разбира се. А ти си?
— Неса, известна още като Венера. Планетата Венера управлява зодия Телец, ето защо аз съм твоята покровителка за месеца.
Божичко! Тя се мисли за планета! Това е най-смахнатото нещо, което съм чувала. Знаех, че има хора, които се мислят за Наполеон или Клеопатра, или за чайник, но никога не бях чувала за някого, който да смята, че някога е бил планета, или по-специално — Венера.
— Покровителка. Ами, да. Ъъъ… това каза и твоят приятел Ури (смахнатото ти другарче — добавих наум).
— Точно така — продължи Неса. — И се надявам ние също да станем приятелки, защото приятелите са важни, нали? Много по-важни от доста други неща. Хайде, излез оттам, където си се скрила, в страната Никъде, и не се тревожи. Не всичко е такова, каквото изглежда.
— Да, разбира се, че не е — отвърнах. — Всъщност вече се чувствам добре. Благодаря за разговора. Да. Ще взема да се размърдам. Ъъъ… така. Трябва да тръгвам вече. Имам работа. Срещи разни.
— Тори, звучиш странно. Сигурна ли си, че всичко е наред, хлапе? — попита Неса.
— О, да. Всичко е супер. Дори повече от супер. Не се притеснявай за мен. Вече съм по-добре. Благодаря и чао.
И не забравяй да си вземеш хапчетата — добавих наум, когато чух вратата на женската тоалетна да се отваря и затваря.
— Обади ми се, ако имаш нужда.
— Непременно — прошепнах.
Как ли пък не! — казах си, но нямах желание да я разстройвам, нито пък да се издавам пред нея, че съм наясно колко далеч стоеше от звездите. Освен това нямах търпение да приключа разговора с нея, тъй като не ми се искаше, ако някой влезеше в женската тоалетна, да си помисли, че съм луда и говоря на себе си. За щастие Неса приключи с това, което имаше да каже за момента, рече: „Чао тогава“, и затвори.
Прибрах телефона, затаих дъх, вдигнах краката си от пода, така че който и да влезеше, да не разбереше, че съм там. Миг по-късно вратата отново се отвори и някой започна да нарежда:
— Вие сте абсолютни гаднярки — каза глас, който разпознах като този на Джорджи. — Това, вашето, мина всякакви граници. Как може да сте толкова жестоки? Приятелката ми била купила роклята ти. Е, и? Какво от това? На нея й стои страхотно. Това е най-важното.
Стомахът ме присви още по-здраво.
— Трябва да признаеш обаче — рече друг глас, който беше на Соня, — че беше забавно, нали Хло? Така се бе изчервила.
— Направо позеленя, бих казала — изкиска се приятелката й.
— И бие намирате това за забавно? — попита Джорджи. — Да провалите вечерта на някого? Жалки, нещастни извратенячки. Та това е благотворителен бал. Къде е вашата съпричастност? А? Мисля, че вие двете сте възможно най-подлите същества, които някога съм срещала, и се надявам да ви се случи нещо супер гадно.
— О, хвана ме шубето — подигравателно подметна Соня.
— Някога да сте чували за карма? — продължи Джорджи. — Вероятно не, защото сигурно и двете сте толкова тъпи, колкото сте и ужасни. Е, аз пък съм чувала. Карма означава, че действията ви имат своите последици и ако се държите гадно с хората, това ще ви се върне. Ако не в този живот, то в следващия. И вероятно ще се преродите във възможно най-низшите същества. Например попови лъжички.
Момичетата прихнаха да се смеят.
— Попови лъжички? Да бе.
— Всъщност не като попови лъжички, защото жабите не са лоши. Не. Ще се преродите като мухи. От тези, дето кацат по изпражненията.
Едва не се разсмях в скривалището си. „Браво, Джорджи!“ — казах си наум.
— О, хайде да тръгваме, Хло — рече Соня. — Стана ми тъпо с тази малка глупачка.
— Определено и на мен не ми е забавна компанията й — отвърна Хло.
Отново чух вратата да се отваря и да се затваря и зачаках да се уверя, че се бяха изнесли.
— Прав ви път! — чух да казва Джорджи. Последва тишина, а после тя попита: — Тори, тук ли си?
Затаих дъх.
— Знам, че си вътре — каза тя, — чувам дишането ти.
Тогава чух някакъв шум и лицето и се появи отдолу в пролуката между вратата и пода.