Господин О бе толкова властен, че се улових да правя точно това, което ми каза.
— Добро момиче — каза той и отново започна да ме оглежда от главата до петите. — Ммм, да… Хубава рокля, Тори. Отива ти. Що се отнася до дрехите, запомни — важното е как ги носиш. Може да си облечена с най-модната рокля и пак на нищо да не приличаш. Но може да си облечена и в по-старомоден тоалет и въпреки това да изглеждаш като за милиони. Всичко зависи от стойката и излъчването ти.
О, не — помислих си и усетих, че се изчервявам, — Джорджи не е познала. Всички знаят, че нося дрехи втора употреба…
— Значи знаете за роклята ми, така ли?
— Какво да знам за нея? — попита той.
— Че е от втора употреба.
— Втора употреба ли? Наистина ли? Удивително! Браво на теб. Определено имаш добър вкус. Аз лично харесвам добрите сделки. А и роклята е точно за теб. Какво значение има дали е от втора употреба?
— Предполагам… никакво.
— Виж, Тори. Неса ми показа хороскопа ти. В него се забелязва липса на самочувствие. Имаш нужда да цениш по-високо себе си. Трябва да поработиш върху това. Ето защо ти казах да си вдигнеш брадичката и раменете и да вървиш изправена.
Разсмях се.
— Май обичате да командвате, а?
Господин О погледна обидено.
— Просто знам какво трябва да направиш. Значи искаш да ти кажа за дамата, с която дойдох?
— Да. Дали е… ъъъ… — За малко да изтърся: „Дали е съвсем наред с главата?“ — но реших, че може да се засегне, ако излизаше с нея.
— Тя е богиня — отвърна той — и е много мила. Ти си късметлийка, че ти е покровителка.
— Покровителка. Какво точно означава това?
— Ти си Момиче на зодиака, нали?
Кимнах.
— Предполагам.
— Тогава Неса е на твое разположение за един месец. Тя е някой, когото можеш да търсиш за помощ и други неща. Нищо необичайно, в случай че се притесняваш. А сега, би ли искала да танцуваш?
— Да танцувам? Аз? Не мога…
— Няма „не мога“ — рече господин О, като ми подаде ръка. — Хей, та това е удивителната сладкарка.
Вдигнах очи и видях мама да отива към тоалетната. Когато ни забеляза, тя се обърна и ни помаха.
— Мамо — повиках я аз, — това е господин Олимпус, или господин О, имам предвид Сони. Той ме покани на танц.
Мама се изчерви.
— Ами аз зная кой е — отвърна тя. — Срещнахме се малко по-рано. Отивай, Тори. Ще намеря Джорджи и ще дойдем да гледаме.
Господин О пое дланта ми, даде ми знак да го хвана под ръка и се отправихме към дансинга. Още веднъж усетих, че хората ме зяпаха, но този път беше от любопитство и завист. Сони безспорно беше най-добре изглеждащият мъж в залата, въпреки че можеше да мине за мой баща. Мярнах Соня и Хло край масата с напитки и им помахах небрежно. Останаха с отворена уста. Въобще не очакваха да се върна обратно на партито. Джорджи танцуваше в другия край на залата и като ме забеляза, вдигна окуражително палци.
— Добре, млада госпожице, Момиче на зодиака — каза Сони, като започнахме да се движим в такт с музиката, — сега изправи раменете и се усмихвай, съкровище, усмихвай се.
Затанцувахме с лекота, сякаш бяхме репетирали с дни. Скоро около нас се събраха хора и започнаха да пляскат. Имах чувството, че господин О бе свързан с мен и знаеше коя щеше да е следващата ми стъпка. Наляво, надясно, движехме се в пълна хармония.
Изведнъж той грабна една роза от близката маса, пъхна я между зъбите си и започна да пляска с ръце. На мига загрях идеята му и двамата диво се впуснахме в импровизирано фламенко.
— Оле, оле, оле, оле — викаше господин О с цвете в устата, докато танцувах около него в испански стил, а наблюдаващите ни аплодираха. Когато приключихме, и двамата избухнахме в смях, а той ме прегърна.
— Когато се смееш, светът се смее заедно с теб, а когато плачеш… — каза господин О.
— … плачеш съвсем сам — довърших репликата му и му се усмихнах широко.
— Браво, Момиче на зодиака! — отвърна той. Шокирани, Хло и Соня наблюдаваха отстрани и аз усетих завистта в очите им. Сигурно очакваха, че ще роня сълзи в някой ъгъл заради тях._ Да, ама не_ — казах си наум, — няма да ви се дам толкова лесно.
Шеста глава
Хора-планети
— Толкова е готин — каза Меган, след като показах новия си телефон на нея и на Хана в автобуса на път за училище в понеделник сутрин. И двете страшно се впечатлиха, но аз все още имах съмнения дали не ме бяха погнали местните откачалки. Неса ми изпрати съобщение преди закуска. То гласеше: „Ела в Осбъри довечера след училище. Неса“. Звездичките означаваха целувки.