— Те не са вълшебници — намесих се аз, — а планети.
Хана и Меган ме погледнаха с изненада.
— Мислех, че не вярваш на това, което ти е казала Неса — рече Меган. — Ти каза, че си ги помислила за тайфа откачалки. Макар на мен никак да не ми приличат на такива. Изглеждат прекрасни.
— Аз… аз… ох… — Аз самата се изненадах от себе си, когато заявих толкова категорично, че са планети, а не вълшебници. Сигурно ми бяха промили мозъка!
— Остана ли още някой? — попита Меган и започна да брои на пръсти. — Колко видяхме дотук? Венера, Слънцето…
— Плутон, Сатурн, Луната — продължи Хана. — Само петима. Не спомена ли, че са десет?
Кимнах утвърдително. Снощи ги намерих в енциклопедията на Уил.
— Уран, Нептун, Юпитер, Марс и Меркурий.
— Нека ги видим, нека ги видим — рече Хана.
В този момент Меган погледна през прозореца и бързо скочи.
— Олеле! Хайде тръгвайте, това е нашата спирка — каза тя.
— Майчице — възкликнах, когато се усетих къде бяхме. Меган бе права. Така се бяхме увлекли с този телефон с камера, че не бяхме усетили как сме стигнали до спирката на училището.
Звънецът за влизане биеше ясно и високо, докато тичахме към училищната порта. Няма време да гледаме останалите хора-планети — помислих си, като пъхнах телефона в раницата си. Умирах от нетърпение да ги видя. Неса така ме зариби с тези филмчета, че подозренията ми отново започнаха да се изпаряват. В момента основно се вълнувах.
Седма глава
И още планети!
В междучасието Хана и Джорджи отидоха по работа в библиотеката, а аз и Меган излязохме на двора. Беше прекрасен слънчев ден, така че седнахме на най-близката пейка, навихме ръкавите си и се запрепичахме на слънце.
— Чудя се на коя ли зодия е покровител Слънцето? — взе да размишлява Меган, като извади една ябълка от чантата си и започна да я яде.
— Ей сега ще разбера — отговорих, бръкнах за телефона си и бързо написах съобщение на Неса, в което я питах коя планета за коя зодия се грижи.
— Мислиш ли, че всички те живеят в Осбъри? — попита Меган, докато чакахме Неса да отговори.
— Че от къде на къде? — отвърнах аз.
— Може би Осбъри е нещо като Стоунхендж или Гластънбъри, или някое друго такова свещено място, нали се сещаш. Това би обяснило всичко. Някои места просто имат положителни вибрации и Осбъри е едно от тях. Много ми харесва да ходя там. А и ти каза, че според Неса онзи човек с компютърния клуб е един от хората-планети.
— Ури. Мда, най-вероятно — отвърнах. — Неса твърди, че десетте планети се разхождат наоколо в човешки облик, така че предполагам, все някъде им се налага да живеят. Но колко странно само звучи всичко това!
Меган сби отново рамене.
— Сигурно звучи странно, но кой всъщност знае кои сме или откъде сме дошли и какъв е смисълът на всичко това? Може би да си Момиче на зодиака е някакво вълшебство.
— За теб може и да е, но знаеш, че аз не вярвам във вълшебства като тебе, Мег.
— Напротив, вярваш — каза тя, — само трябва да отвориш съзнанието си за тях. Не е задължително вълшебството да е странно. То е навсякъде около нас. Абсолютно навсякъде. Живеем с него всеки ден.
— Да бе — отвърнах. — Меган пак се отнесе.
— Не, наистина, Тори — каза тя и взе една семка от ябълката си. — Ето погледни това, то също е вълшебство.
Потупах я леко по главата.
— Меган, скъпа луднала приятелко, какво си пила? Не искам да те разочаровам, но това тук е ябълкова семка.
— Аха, мъничка е, нали? Почти не се забелязва, но ако я посееш в земята, ще израсне високо, високо, по-високо и от нас и ще се превърне в дърво. Дърво с листа и цветове, което ще ражда плодове. — Тя държеше семката вдигната във въздуха. — Но можеш ли да видиш нещо от това сега? Не, само семка. Една нищо и никаква семка, която обаче може да роди всички тези неща. Не е ли това вълшебство?
Не се бях замисляла за това досега, но от начина, по който тя го представи, си помислих: Леле, та това наистина си е вълшебство, а никога не съм смятала появата на дърветата и цветята от нищото за нещо странно.
— Може и да е така, но това е природата. Тя е нещо друго. Ала какви са онези хора от телефона и Неса, о, малко, но умно създание? Цяла сутрин се опитвам да намеря обяснение. Например, да не би да става въпрос за някакъв астрологически клуб и всички те да са негови членове? Разбираш ли, Меган, притеснявах се, че Неса може да е избягала от лудницата. Всъщност тази сутрин реших, че не искам да имам нищо общо с тях, но после… ох. Вече не знам какво да си мисля.