Осма глава
Помощ!
— О, неее — чух как мама изплака от кухнята. Беше понеделник вечер. Бях горе в стаята си и правех тайно картичка за наближаващия рожден ден на Дан. И той като мен беше Телец. Много ме бива в рисуването и често при специални поводи сама си правя картички за приятелите и семейството. Когато чух мама, се втурнах надолу по стълбите.
— Какво? Какво стана? — попитах паникьосана. Тя седеше до кухненската маса с писмо в ръката и купчина пликове пред нея. Беше пребледняла и изглеждаше ужасена.
Мама вдигна писмото.
— Не мога да повярвам — каза.
— Какво е станало, мамо? Да не би татко нещо? Или баба и дядо? Какво се е случило?
Минута по-късно Уил, Дан, Андреа, Мармит и Мийтлоуф също дотичаха в кухнята. Нищо не оставаше незабелязано в малка къща като нашата.
— Работата ми — изстена мама, — нямам вече работа.
— Но как така? — попита Андреа. — Господин Лоу те харесва.
— Мести се в Шотландия — изохка мама. — Очакваше се, но не и толкова скоро. Той и дума не каза днес, докато бях на работа.
— Страхливец — каза Уил. — Би трябвало да ти го каже лично.
— Господин Лоу не го бива много в общуването с хората — каза мама, — само с животните. Ето защо е толкова добър ветеринар.
— А няма ли да продаде клиниката? — попитах. — Сигурно някой друг ще я поеме?
— Ами да, все някой трябва да се грижи за животните в околността — допълни Уил.
Мяу — измяука Мийтлоуф, като да се съгласи с Уил. Главата си залагам, че понякога котките разбират какво говорим.
Мама кимна.
— В писмото пише, че е продал клиниката и че новият ветеринар се мести с целия персонал от предишното си място. Нямат нужда повече от мен. Нищо чудно, че не е могъл да ми го каже лично. Поне пише, че съжалява.
Дан отиде при мама и я прегърна.
— Ще си намериш друга работа — каза той.
— Да, ще си намериш. Нека ви направя чай — рече Андреа и всички се засуетиха наоколо, сякаш чаят и препечените филийки щяха да оправят положението.
Десет минути по-късно бяхме насядали около масата, хапвахме препечени филийки с мармалад и се чудехме какво да кажем.
— Може да се наложи да се преместим — каза мама уморено. — Съжалявам, деца, но… миналият месец повишиха наема, а сега и без работа…
— Но ти ще си намериш друга работа — повтори отново Дан.
— Ще се опитам, скъпи — отговори мама, — но за момента няма кой знае какъв избор. Съседката, госпожа Несбит, още миналата седмица каза, че тя и сестра й ходили до трудовата борса и там не предлагали почти нищо. Само още работа за чистачки към големите агенции, но те вземат по-голямата част от печалбата и плащат на работниците жълти стотинки.
Атмосферата около масата стана тягостна. Тази къща си беше тясна за петима ни.
— Ще измислим нещо, мамо — казах. — Все ще изскочи нещо. Кога трябва да платим наема?
— След седмица, в събота. Него мога да го платя, но следващия…
— В такъв случай се налага да съберем заедно главите си и да намерим решение — рече Андреа.
Като по сигнал Уил, Дан, Андреа и аз доближихме главите си една до друга. В прекия смисъл на думата. Това беше семейна шега, която измислихме като малки. Уил беше инициаторът. Като ни видя всички приведени, докосвайки главите си като в ръгби мач, мама се усмихна. Не че помогна особено, само дето ако някой имаше въшки, щеше да ни ги предаде. Ех, уютът на семейните сбирки!
Изведнъж се сетих за Неса и нейната група от хора-планети. Кои или какво бяха те, все още не ми беше ясно, но тя ми бе казала, че са тук, за да помагат.
— Може и да успея да направя нещо — казах, когато всички седнахме обратно по местата си.
— Да бе. И какво точно? — попита мама.
— Ъъъ… аз… ъъъ… казах ли ти за…? Не. Ами. Може би не. Откъде ли да започна? А да. Онзи ден… Не. Млъкни, Тори…
Всички се вторачиха в мен, сякаш се бях смахнала. Тъкмо се канех да им кажа, че съм Момиче на зодиака и можех да разчитам на помощта на група извънземни, само да им свирнех или звъннех, но изведнъж осъзнах колко налудничаво би прозвучало всичко това.
— Ъъъ… трябва да се обадя по телефона — рекох и се втурнах към коридора и нагоре по стълбите към стаята си, където бързо набрах Неса на мобилния.
— Здравей, Неса — казах, когато тя вдигна, — имам нужда от помощта ти.
— Добре, с какво мога да съм ти полезна?