— Мама изгуби работата си. Можеш ли да й намериш друга?
— Да намеря работа на майка ти?
— Ами да, ти имаш салон за красота, Джо има кафене. Срещнах и Ури, собственикът на интернет клуба. Няма ли нужда някой от вас от продавач или нещо такова? Мама може и да чисти.
— О, Тори, миличка, нещата не стоят точно така.
— Но аз имам нужда от помощ, а ти каза, че би могла да ми помогнеш.
— Да, ще ти помогна, но във връзка с влиянията в хороскопа ти и как да се справиш с тях. Аз съм тук, за да ти помогна да постигнеш своя потенциал.
— Аз съм си добре. Не аз имам нужда от помощ, а мама.
— Но тя не е Момиче на зодиака, Тори — каза Неса, — а ти.
— Обаче тя е майката на Момичето на зодиака и каквото се случва на нея, засяга и мен, нали? Имаме нужда от реална помощ. А не помощ относно влиянията или пък потенциала и тям подобни. Може да изгубим дома си.
— Изчакай така — каза Неса. — Нека да погледна хороскопа ти. Хм. Тук има няколко сблъсъка с Ури…
— Какво ще рече това?
— Трудно е да се каже, щом става въпрос за Уран. Това е планетата на неочакваното. Което ще рече, че изненади могат да се появяват като гръм от ясно небе. Не че ще се сблъскаш със самия Ури, а само с влиянието му. Да видим, какво още. Дааа… Казах ти, че ти предстоят няколко урока, нали?
Бегло си спомних, че ми спомена нещо такова на бала.
— Да.
— Така… нека да видим… да. Тори, очертава се, че те очаква тежък период. Съжалявам, мила, но с повечето момичета на зодиака е така. Това донякъде е и причината, поради която са избрани. Имам предвид, какъв е смисълът да помагаш на някого, чийто живот е безоблачен? Така че… от това, което виждам пред себе си, урокът ти за този месец е да съумееш някак да мобилизираш уменията си. Трябва да проумееш, че чудесата не падат от небето, а трябва ти да ги предизвикаш да се случат.
— Да предизвикам какво?
— Чудесата. Решенията на твоите проблеми. Трябва да ги предизвикаш.
Да ги предизвикам? — помислих си. — Що за съвет е това? Едва ли би могла да звучи по-неопределено.
— Ти си Телец — каза Неса. — Знаеш ли, че всички знаци са свързани със земята, въздуха, водата или огъня?
— Не — отвърнах, но бях сигурна, че щеше да ми разкаже.
— Да, така е. Всичките дванайсет знака са или огнени, или въздушни, или земни, или водни. Огнените знаци са Стрелец, Лъв и Овен. Въздушните знаци са Водолей, Везни и Близнаци. Водните знаци са Риби, Рак и Скорпион, а земните знаци са Козирог, Дева и Телец.
— Значи аз съм земен знак. Ъъъ… много мило от твоя страна, Неса, да ми разкажеш всичко това, но какво общо има то?
— Трябва да се научиш да използваш силните си страни, Тори. Примерно земните знаци са страшно практични. И в много отношения са си точно такива — земни, здраво стъпили на земята. Не се реят из облаците като някои други знаци. Това, което имам предвид, съкровище, е, че като Телец, си изключително практична. Сигурна съм, че ще измислиш някакво разумно решение.
— Като какво например? — попитах.
— О, изчакай малко, Ури има съобщение за теб. — Тя замълча за момент, а някъде встрани чух нечий глас. — Той казва, че най-неочаквано ще те осени вдъхновение. Не се притеснявай!
— Значи не можеш да намериш работа на мама? — попитах.
— Не виждам такова нещо тук — отвърна Неса.
Безполезно — рекох си, — напълно безполезно.
— Добре, благодаря — отговорих, макар да си помислих: „Благодаря за нищото“.
Затворих телефона и се запътих обратно при останалите долу. Бях така разочарована, задето Неса не можа да ми помогне, че ритнах от безсилие шкафа в коридора, минавайки покрай него. Вратата му се отвори и една от играчките на Дан, Екшън Мен, падна пред мен. Препънах се в нея, политнах и се приземих по корем на килима. Изправих се на колене да прибера играчката в шкафа, но като го отворих, хиляда неща се стовариха върху мен.
— Ааа! — изплаках, когато стари дрехи, хавлии, играчки, списания и игри се изсипаха оттам. Книги се катурнаха от най-горния рафт, кутия със стари обувки, дори и една от старите ми кукли Барби полетя надолу и се приземи на главата ми. — Ау!
Мама дотърча по стълбите.
— Какво става тук? Добре ли си, Тори? — попита тя, когато ме видя просната на килима, притисната от бейзболна бухалка, дъска за „Монопол“ на гърдите ми и шотландска Барби, седнала на главата ми.
— Почти — отвърнах, като си потърках главата.