— Аз ще отида да взема чай — предложи мама. — Ти искаш ли?
Кимнах и тя се отдалечи, оставяйки ме сама с куп черни найлонови торби и без маса, на която да подредя съдържанието им. Единственото, което мога да направя, е да ги изложа на земята. Божичко — рекох си, — всичко тръгна с главата надолу.
Погледнах към небето. Бяха се появили облаци.
— О, не — изплаках на глас. — Само дано не вали! Никой няма да дойде, ако вали, а сладкишите на мама ще се намокрят. — Погледнах отново към небето. — Момичето на зодиака вика базата. Момичето на зодиака вика базата. Имам нужда от помощ. — Извърнах поглед към найлоновите торби. Да бе — помислих си, — сякаш някой ще изникне отникъде и ще оправи нещата. Неса ми каза да бъда рационална. Няма кой друг да оправи таза каша, освен мен самата.
В този момент видях, че се появи тъмновиолетов микробус, който спря близо до този на вуйчо Кев. От него излязоха трима души. Единият ми се видя познат. Беше висок, с много бледа кожа, гърбав нос и вързана на опашка коса. Момичето с него носеше големи черни очила и имаше руса коса, стегната на кок, а третият беше набит мъж с обръсната глава. Съдейки по вида му, по-добре да си нямаш вземане-даване с него. И тримата бяха облечени от главата до петите в черно и излъчваха загадъчност и великолепие. Приличаха на излезли от някой филм или нещо от сорта. Високият мъж е един от странните приятели на Неса от видеозаписа на телефона, онзи в готическия стил, сигурна съм — казах си аз, когато се доближи.
— Пи Джей се казфам аз и преобразяфам фсичко зафчас — рече той и се поклони леко. — Неса ме изпрати при Момичето на зодиака. А тофа са моите помощници — Наталка и Александър.
Говореше с чуждестранен акцент, който не можах да определя. Беше европейски, но не бях сигурна от коя държава. Щракна с пръсти и момичето и мъжът, които бяха с него, отвориха микробуса отзад и извадиха оттам сгъваема маса и газебо6.
— Неща, които ще ви помогнат за разпродажбата — каза Пи Джей.
— Леле, благодаря — отвърнах.
Пи Джей кимна и тримата сякаш се включиха на бързи обороти. Десет минути по-късно те не само бяха сглобили масата, на която да сложим нещата си, но и бяха вдигнали малката шатра без стени, която да я покрива.
— В случай че завали — рече Пи Джей.
— Супер! — възкликнах.
— Това не е всичко — добави той и с още едно щракване на пръстите, помощниците му извадиха от микробуса една чанта. Беше пълна с балони, цветя и цветни ленти, с които се заеха да украсяват входа на шатрата. Когато приключиха, нашата сергия изпъкваше пред всички останали на паркинга и някои от собствениците на съседните сергии ни зяпнаха с отворена уста.
— Та това е битпазар — провикна се един намръщен човек, чиято сергия беше срещу нашата, — а не пролетен панаир на цветята.
Пи Джей вдигна едната си вежда и го погледна надменно.
— Конкуренция, скъпи ми господине — каза той. — Всичко зависи от представянето.
— Много ви благодаря, че спасихте положението — промълвих аз.
— Пак заповядай — отвърна Пи Джей. — Неса обича всичко да е красиво. Хубаво е тя да ти е покровител, нали? Телците сте страшни късметлии. Неса знае как да придава финес на нещата.
След това се поклони за последно, влезе обратно в микробуса заедно с Наталка и Александър и си тръгнаха.
Мама, Дан, Андреа, Уил и вуйчо Кев направо не можаха да повярват на очите си, когато се върнаха.
— Какво стана? — попита Уил и погледна часовника си. — Нямаше ни само десет минути. Как…?
— Едни приятели се отбиха да помогнат — отвърнах, усмихната до ушите.
— Меган, Хана и Джорджи ли? — попита той. — Къде са тогава?
— Не, не те — отвърнах, — едни други приятели.
— От училище ли са? — попита мама.
— Ъъъ… не точно. Ммм, едни нови приятели.
Мама погледна обезпокоено.
— Нови приятели? А къде изчезнаха? Бих искала да се запозная с тях. Ти не ми каза, че ще се оправиш с това.
Как бих могла да обясня? — зачудих се. Мама държеше да познава всички, с които се движех.
— Те трябваше да тръгват. Ммм. Те са ммм… те са…
— Колко искате за пъзела? — прекъсна ни някаква жена зад нас. Бе вдигнала една кутия от масата и гледаше право към мама. — Да няма липсващи части?
6
Най-често осмоъгълна конструкция, подобна на шатра или павилион, предимно издигана в паркове и градини, с цел да служи като подслон при слънчево или дъждовно време. — Б. пр.