— Стегни се, момиче — рече той, — не съм дошъл тук да си губя времето. Какво научи досега този следобед?
— Да науча? — учудих се. — Нищо. Та това е битпазар. (В случай че не си забелязал — помислих си.) Продадохме доста неща.
— Да, минах покрай вашата маса. Предполагам, ти си направила етикетите за цените?
— Така е — отвърнах.
— Не е зле.
— Благодаря.
— Огледа ли добре наоколо?
Кимнах утвърдително.
— Да забеля за нещо?
— Да, прилича повече на пазар за ръчно изработени неща, отколкото продажба на стари вещи.
— Именно — отговори доктор Кронос. — Хората използват уменията си. Не е ли удивително?
Вдигнах рамене.
— Сигурно. Тук има доста неща, които хората могат да си купят за Коледа и рождени дни. Хубави подаръци.
— Именно — повтори доктор Кронос. — Това не те ли кара да се замислиш?
— Да се замисля за какво?
— Помисли, Тори! За това, което би могла да направиш.
— Аз? Че аз направих достатъчно. Организирах всичко около сергията ни.
— Но не е нужно да спираш дотук — каза доктор Кронос.
Аз се засмях.
— О, напротив, сър, имам предвид, докторе. Изпразнихме всичките си шкафове, а роднините ни ще се оберат до шушка, ако ни дадат още нещо.
— Огледай се наоколо, Тори! Огледай се!
Огледах се и видях все същите сергии, които оглеждах през последния половин час. Да не би да пропускам нещо? — зачудих се наум. Доктор Кронос ме гледаше така, сякаш очакваше да кажа нещо. Да. Аха. Прекрасно. Радвам се, че не валя, но изглежда, ще завали по-късно. Какво ли искаше да чуе? Бога ми, и идея си нямах, а проницателният поглед, с който ме гледаше, ме притесняваше все повече.
— Е, дойдоха ли приятелките ти от училище да ти помогнат? — попита доктор Кронос.
— Кой? А, те ли? Не. Ммм. Заети са.
Въпросът му ме свари неподготвена. Но нямаше начин да призная пред него, че не бях споменала на приятелките си, че ще прекарам съботата, продавайки стари вещи, защото, виждате ли, не можем да си платим наема и едва имаме пари за храна.
— Аз пък си помислих, че ще са тук с теб — отвърна докторът. — Щеше да е забавно. Той изрече думата „забавно“ така, сякаш беше някаква мръсна дума. Леле, този тук не е лесен — помислих си. — Няма нищо общо с Неса, Ури и господин О.
— Няма начин — казах небрежно. — Приятелката ми Джорджи е с майка си в града на покупки. Меган е с родителите си в някакъв нов ресторант край реката, а Хана е на езда.
Доктор Кронос се замисли за момент.
— Нов ресторант? Езда? Ха! — рече той. — Твоите приятелки, изглежда, са си добре.
Свих рамене.
— Нещо такова. Да, добре са си. Обикновено така прекарват съботите си.
Замалко да добавя: „Ето защо не биха намерили мотаенето наоколо за забавно“, но се възпрях тъкмо навреме. Не ми се искаше този стар чудак да научава повече от необходимото, за да не разбере, че се преструвах, че съботите ми са толкова вълнуващи, колкото и техните. Имаше вид на човек, който щеше да ми изнесе дълга лекция за това как трябва да говоря само истината.
— Обясни им — рече той, сякаш бе прочел мислите ми.
Направих се, че не знам за какво говори.
— На кого какво да обясня?
— На приятелките си. Те ще те разберат по-добре, отколкото си представяш. А и на никого животът му не е такъв, какъвто изглежда отстрани.
— На мен ли го казвате! — въздъхнах.
— Кажи го на тях.
Докторът ме наблюдава известно време. Имах чувството, че можеше да прочете мислите ми и беше наясно с всичко, което се случваше. Беше наистина странно и аз усетих, че се изчервявам. После изведнъж погледна встрани и почти се усмихна.
— Е, какво следва сега, Момиче на зодиака?
— Да следва? Ни знам.
Леката усмивка бързо изчезна.
— „Ни знам“? Искаш да кажеш „не знам“. Бих желал да произнасяш думите правилно. Не че това ще промени каквото и да било, нали? — попита той и въздъхна уморено. — Ще ти кажа още нещо за Телците, Виктория Тейлър. Освен че са практични по природа, сред родените под знака на Телеца са и едни от най-ленивите хора. Те обожават да си седят и да не правят нищо. Да не забелязват нищо. Хайде, Тори, помисли! Какво ти подсказват всички тези маси?
— Не зная, наистина не зная. Не можете ли просто да ми кажете? — попитах.
Доктор Кронос отново въздъхна. Като че ли целият този словесен двубой с мен го изцеждаше.