Вдигнах победоносно юмрук във въздуха. Ето това исках да чуя. Звучеше къде-къде по-добре от хрумванията на стария Кронос.
— Страхотно.
— Мислех си за ходенето ти до Италия — продължи Неса. — Защо не предложиш на някого от учителите ти да направят лотария? Със спечелените пари може би ще успеят да поемат пътуването на още един ученик.
Ихаа — помислих си, — каква гениална идея. Неса е супер готина. Така се радвам, че тя ми е покровител, а не киселият старец. Имах чувството, че след като идеята бе дошла от Неса, а аз бях Момичето на зодиака, а пък Юпитер бе такъв веселяк и носеше късмет и прочее, то непременно щях да спечеля лотарията, ако имаше такава. Сигурна бях, че това се опитваше да ми подскаже.
— Благодаря ти, Неса!
— Това ми е работата, нали? Намини някой път да се запознаеш с Джо — рече тя. — Той държи ресторантчето за деликатеси в Осбъри. Доведи и майка си. Ще си поговорят за сладкиши. На него много му харесва да се среща с други готвачи.
— Окей, непременно — отвърнах. Но вероятно ще пропусна факта, че освен всичко друго, е и планетата Юпитер на земята в човешки облик — помислих си. — Мама ще реши, че съм се надрусала, ако й кажа такова нещо.
Зяпнах от изненада, като излязох навън, за да се върна при останалите. Кой мислите стоеше пред киното, сякаш чакаше някого? Учителката ни — госпожица Крейтън! Направо не можех да повярвам на очите си. Сякаш бе предопределено да се случи. Все едно бе част от някакъв план. Планът „Как да закараме Тори в Италия“. „Магия“ — рекох си, като тръгнах право към нея и й споделих идеята си за лотария.
— Великолепна идея, Тори — отвърна тя. — Ще задвижа реализирането й още в понеделник сутрин, тъй като все още има няколко свободни места. Какво умно момиче си.
Усмихнах й се в отговор. Идвам, Италия!
Единадесета глава
Приемане
Цялата сияех срещу завистливите лица пред мен.
— Страшно ви благодаря за тази прекрасна награда — казах аз и се усмихнах сдържано. — Уверявам ви, че ще дам всичко от себе си да си изкарам възможно най-добре.
А след това всички ще аплодират, докато слизам от сцената с билета си до Венеция в ръка. Така си го представях де. С надеждата, че скоро ще се сбъдне.
Точно както обеща, госпожица Крейтън задвижи идеята за лотарията и ми сподели, че се е приела много добре. В четвъртък каза, че в касата има достатъчно пари да се изпрати поне един възпитаник на екскурзията. Знаех си, че наградата ще е за мен не само защото беше идея на Неса, но и защото в понеделник вечер получих съобщение от стария Кронос: Научи се да приемаш.
Знаех точно какво имаше предвид, така че всяка вечер след училище заставах пред огледалото, поставено върху скрина в стаята ми, и упражнявах речта си при получаване на наградата. Пробвах какви ли не изражения за момента, в който госпожица Крейтън обявява, че печелившият билет е мой: изненада, достойнство, лека усмивка, сдържаност, благодарност.
— Какво правиш, за бога? — попита Уил в петък сутринта. Бях оставила вратата на стаята ми леко открехната и той ме изненада в крачка. Беше денят на тегленето на лотарията, а аз още не бях решила коя емоция да избера, когато обявяха, че съм победител и ме извикаха пред цялото училище.
— Ако някой спечели супер готина награда — казах аз, — как мислиш, че би трябвало да реагира?
— Някой? Кой е този някой?
— Аз, глупчо. Да речем, че аз съм този някой. Да речем, че спечеля нещо. Как би трябвало да изглеждам, когато го обявят.
Уил вдигна рамене.
— Откъде да знам. Не ме е грижа. Защо? Какво очакваш да спечелиш?
— Ваканция.
— Мога ли да дойда и аз?
— Не.
— А откъде знаеш, че ти или този някой ще спечели?
— Защото Юпитер е в благоприятна позиция в хороскопа ми.
— Пак ли тези глупости — с насмешка отвърна той. — Астрологията е фалшива работа, да знаеш. Плащат на някой тъп журналист да си измисля хороскопа за вестника, за да може будали като теб да го четат и да си мислят, че животът им ще стане по-добър.
— Не е вярно. Поне не изцяло. Това, което четеш във вестника, може и да е измислено, но ако имаш направен свой личен хороскоп, тогава вече говорим за наука.
— Да бе. И откъде знаеш?
Не знаех, но нямах намерение да му го призная.