Джорджи се изчерви и го погледна срамежливо, като се изправи и дръпна полата си. Аха, ясно защо й харесва да идва насам — помислих си. Не че имах нещо против. От това, което момичетата казаха, стана ясно, че явно не бях единствената, която се измъчваше, както и че не само аз имах страхове, които се притеснявах да споделя с когото и да било. Обещах си в бъдеще да обръщам повече внимание на това какво се случва с приятелките ми, вместо да мисля за себе си и проблемите си. И да им казвам само истината.
По-късно вечерта леля Пат извика всички в хола и мама донесе тортата, която бе приготвила за Дан. Беше я направила във формата на любимия му фотьойл и я бе покрила с яркочервена глазура.
— Твоето безценно удобно кресло — рече мама.
— Яко — отвърна той.
След като духна свещичките, разрязаха тортата и леля Фийби раздаде по парче на всеки.
— Хей, знаеш ли с какво трябва да се занимава майка ти? — рече Джорджи, докато хапваше парчето си.
— С какво? — попитах.
— Да организира празненства — отвърна тя. — Мама плаща луди пари на хора, които идват и подготвят нейните. А понякога мисля, че не се справят чак толкова добре. Днешното парти беше направо върхът — страхотна храна, супер забавление. Майка ти би била от най-добрите в бранша.
— Ами да — каза Меган, — а ти можеш да украсяваш поканите и разни други неща.
— Или да правиш картички — добави Хана, — като онези за рождените ни дни.
И тогава изведнъж разбрах какво е имал предвид старият Кронос. Представих си го ясно: Прекарайте страхотно с Тейлър — ще организираме за вас рождени дни, партита и всякакви други тържества.
— Хей, мамо — рекох, — Джорджи има страхотна идея как ти, имам предвид ние, можем да си изкараме малко пари.
Епилог
„Страхотно прекарване с Тейлър“ бе създадена през юли същата година след пробно парти по случай рождения ми ден през май. Датата беше толкова скоро, след като решихме да започнем свой бизнес, че се възползвахме от нея и я превърнахме в генерална репетиция. Беше фантастично — с ръчно изработени подаръци и картички и прекрасен обяд с огромна шоколадова торта. Бях звездата на деня и всяка минута от него бе прекрасна. И понеже всичко мина отлично, ние се почувствахме много по-уверени в предлагането на услугите ни на други хора. В края на август мама имаше вече резервации до средата на февруари на следващата година.
Всички удряхме по едно рамо през почивните дни.
Мама е управител и майстор готвач на сладкиши. Аз съм изпълнителен директор (или както брат ми ме нарича — госпожица Шефче). Занимавам се с оформлението на масите, менютата и поканите.
Уил и приятелите му са по забавлението (или както аз казвам — навлечи си смахнати дрехи и се дръж идиотски).
Вуйчо Кев отговаря за транспорта.
Леля Пат и леля Фийби помагат на мама с храната.
Андреа търси нови идеи и се грижи за резервациите и сметките.
Дан е главен дегустатор на тортите и отговаря за чая.
Аз така и не успях да отида с Лудетините в Италия, но в крайна сметка, беше ми все едно. Докато бяха там, ми пращаха съобщения всеки ден и направиха толкова много снимки с дигиталните си фотоапарати, че имах чувството, че съм била с тях.
Най-страхотното е обаче, че в края на краищата разбрах какво са целели Неса и доктор Кронос. Научих се да приемам нещата такива, каквито са, и да ценя това, което имам. Не това, което нямам.
И това бе най-важното.
Сега вече съм откровена както с приятелките, така и със семейството си. Дори споделих с мама как съм се чувствала виновна за заминаването на татко. Тя беше страшно изненадана и ме увери, че не е напуснал заради мен. Каза ми, че от доста дълго време не са се разбирали и че една от причините да не си тръгне по-рано сме били именно ние — Андреа, Уил, Дан и аз. Добави още, че никога не го е бивало да споделя чувствата си и това било част от проблема им. Това ме накара да се замисля колко важно е да казваш на хората, че ги обичаш и че те е грижа за тях и да им споделяш както хубавите, така и лошите неща, които ти минават през ума.
Странното е, че в началото на месеца, когато станах Момиче на зодиака, си мислех, че ми предстои нещо страшно необичайно или смайващо, което завинаги ще промени живота ми. Но не стана така. Нищо изключително или пък странно не се случи. Промени се само начинът ми на мислене. И сега съм самата себе си с приятелките си. Истинската Тори.