Уил вдигна рамене.
— И аз имам приятели, които живеят в луксозни жилища. Е, и? Не това е причината да движа с тях. Нито пък те — с мен.
— Да, ама ти си момче. Какво ги интересуват момчетата разни готини неща? На вас ви дай само футбол и компютърни игри. За мен има значение как изглеждат нещата. Слава богу, че сме с ученически униформи, честно. Така поне всички сме с еднакви дрехи, с изключение на обувките.
Уил ме погледна разочаровано.
— Не мисля, че трябва да ти пука толкова за подобни неща. Какво значение има?
— Има, и то огромно, глупчо. А сега се омитай и ме остави сама.
— Хей! — каза Уил, като стана от леглото на мама. — Ако ще ходиш на благотворителния бал, защо не се отбиеш в някой магазин втора употреба? Може и да намериш нещо. Човек никога не знае.
С тези думи той тръгна бавно към стаята си и след като прерових гардероба на мама, започнах да си мисля, че идеята му не е никак лоша. Понякога хората даваха наистина готини неща в магазините за втора употреба. Но в никакъв случай нямаше да отида до съседния магазин. Там едва ли имаха нещо свястно. Знаех какво предлагаха, понеже семейството ни беше техен редовен посетител. Мама купуваше повечето ни дрехи оттам. Все се шегуваше, че двете сме кралици на евтинията. Андреа си вземаше книги, Уил — дивидита, Дан си намираше страхотни игри, а аз си набавях някои добри компактдискове. Но дрехи, подходящи за бал? Едва ли. Нещата в близкия магазин бяха такива, че и без пари да ми ги даваха, нямаше да ги взема. Но имаше и други магазини за втора употреба в богаташките райони. Изведнъж се сетих за листовката, която ми се лепна в петък. За магазините в Осбъри — селището в близост до училището ни. Наскоро там отвориха няколко нови магазина и бях сигурна, че един от тях е за дрехи втора употреба.
Оставих бележка на мама и закрачих колкото можех по-бързо към автобусната спирка. Хванах автобуса за Осбъри. Това бе селището с най-много магазини в района ни. Ако някъде можеха да се намерят маркови дрехи в магазин за втора употреба, то щеше да е там.
Половин час по-късно слязох от автобуса и огледах редиците витрини от другата страна на автобусната спирка. Бинго — помислих си. — Ето я и втората употреба.
Тъкмо се канех да прекося улицата, когато някой ме потупа по рамото. Обърнах се. Пред мен стоеше най-великолепно изглеждащата жена, която някога бях виждала. Нямаше вид на местна. Всъщност изглеждаше като двайсет и няколко годишна звезда, макар че никога не ме е бивало в определянето на възрастта на хората. Не можех да откъсна поглед от нея, защото приличаше на излязла от страниците на списание „Вог“. Очите й бяха сини като небето в ясен летен ден, имаше перфектен овал на лицето, дълга руса коса, страшно бели зъби и носеше супер яка тениска и джинси с капси по шевовете. По всичко личеше, че бяха суперскъпи. И ухае невероятно — помислих си, когато парфюмът й стигна до мен. Беше сладникав, но деликатен като уханието на бели рози след дъжд.
Тя ми подаде лист хартия и каза с югоизточен акцент:
— Мисля, че това е твое, съкровище!
Погледнах към него. Боже мили! Беше досущ като листа, който ми се лепна вчера в училище.
— О! Но… това… аз… ъъъ… — запелтечих.
Но дамата вече се бе обърнала и се отдалечаваше.
— Не я губи този път — извика през рамо, помаха ми и си отиде.
Погледнах отново листовката. Странно — помислих си. — Защо ли ми я даде? Дали си е помислила, че съм я изпуснала? Каквато и да беше причината, явно наистина бе предназначена за мен. За трети път вече ме намираше. Реших да я разгледам по-късно, пъхнах я в джоба си, прекосих улицата и се отправих към магазина.
Още с влизането си започнах да ровя по рафтовете. Няколко неща изглеждаха обещаващи. След петнадесет минути имах цял куп дрехи за пробване. Дори и да не ми станеха точно, вероятно щях да успея да ги коригирам, понеже ме биваше в преправянето на дрехи. А и бях една от най-добрите по рисуване в училище. Явно съм си творческа натура. Обнадеждена за първи път през деня, влязох в пробната.
Първото, което облякох, беше дълга до коляното черна рокля от лек муселин. Нахлузих я през главата и се погледнах в огледалото.
Твъъърде голяма. Пък и цветът не ми отиваше. Дори и да се приберях набързо у дома и да й теглех един тегел с шевната машина на мама, нямаше да стои добре.
Втората рокля беше от розов сатен.
Пфу. Приличах на шаферка. А и платът беше прекалено лъскав. Нищо кой знае какво.