В памет на Хю и Ан Нолан
На съпруга ми – Нийл, с любов
Истинската любов не е чувство, което ни завладява, поразява и смазва. Тя е обмислено задълбочено решение.
„Изкуството да бъдеш Бог”, М. Скот Пек1
Пролог
Сърцевината на онова, което прави една рецепта успешна, е истинска мистерия. Вкусът определено е индивидуално и лично усещане и все пак подходящата рецепта може да събуди сетивата и да накара човек да се влюби в една храна, която преди е мислел, че не харесва. От друга страна, дори ако спазвате стриктно инструкциите и сложите всички необходими продукти и подправки, резултатът пак може да бъде катастрофален.
Точно това се случваше винаги когато правех кафявия хляб на моята баба Бернадин. Изпълнявах абсолютно точно онова, което тя ми показваше, но накрая винаги излизаше нещо, което бе или прекалено твърдо, или прекалено недопечено, или прекалено трошливо.
– Много си капризна – казваше ми тя. – Сложи малко сладко отгоре и го изяж. Утре пак ще бъде различен.
Да, той винаги беше различен. Но никога не бе както трябва.
Също като моя брак с Дан.
Казват, че жената знае интуитивно кой е мъжът, за когото трябва да се омъжи. Така стават нещата, откакто свят светува. Срещаш се е момчета, спиш с тях, живееш с тях – изобщо в годините между двадесет и тридесет се забавляваш, влюбваш и разлюбваш. След това един ден срещаш мъж и просто знаеш, че е Той. Той е различен от всички други, с които си се срещала. И се омъжваш за него.
Първите две седмици сте като Барби и Кен. Правите голяма и показна сватба в „Плаза“, ти носиш огромна бяла рокля като захарен памук, въпреки че си преминала трийсетте. Сумата, която пропилявате за две седмици на Карибите, е почти колкото първоначалната вноска за общия ви дом.
Сетне, когато заведете вашия Кен у дома, осъзнавате, че той е бил нещо като импулсивна покупка. Толкова силно сте искали да притежавате етикета „омъжена“, че въобще не сте мислили, а сега той не изглежда така добре както под ярките блестящи светлини на нашето волно моминство. Като дреха, която не ви е по мярка, не ви става точно. стяга ви и не ви приляга. Били сте убедена, че е подходяща за всекидневна употреба, а сега откривате, че е неудобна и ви дразни. Той струва колкото свободата ви; той е най-скъпата грешка, която някога сте правили. Женени сте по-малко от три месеца, а всичко, което прави и казва, ви кара да крещите мълчаливо и без глас: .,Не мога да живея с това до края на живота си! Не мога!”.
Но не произнасяте думите, защото се срамувате, че сте направили тази ужасна, ужасна грешка сама и по свое желание. Презирате го за начина, по който драска с ноктите на краката си по долната табла на леглото, но знаете, че това не е причина за развод. Знаете, че мълчаливото мъчение, в което сте принудена да живеете, е изцяло ваша грешка, защото сте се омъжили за него, въпреки че не сте го обичали истински. Със сигурност недостатъчно. Сега, когато в мислите си се връщате към онова време, си задавате въпроса дали въобще сте го обичали. или всичко е било просто защото отчаяно много сте искали да се омъжите? Истинската любов е прекалено силна, за да позволи на подобни маловажни и всекидневни дреболии да я превърнат в омраза. Любовта е по-велика от това. Любовта не прави грешки. Не и истинската любов. Не и онази любов, която ще ви накара да се омъжите за някого.
Статистиката сочи, че един от седем брака завършва с развод до седмата седмица. Това ви ободрява и вие решавате, че шест месеца са достатъчно време, през което сте се опитвали да накарате този брак да проработи успешно.
Само че знаете, че не сте. Не сте се опитвали, това е. И не можете да спрете да мислите, че най-вероятно сте от поколението жени, които смятат брака за труден и предизвикателен начин на съществуване.
А може би не съществува никаква универсална група, никакво модно клише, зад което да се скриете.
В този случай аз съм просто жена, която се е омъжила за неправилния мъж и сега търси начин да се измъкне.
ХИМИЯ
Нея или я има, или я няма.
СЛАДКО ОТ ЦАРИГРАДСКО ГРОЗДЕ
Сладкото, само по себе си, не е трудно да се направи, но за този процес е много важно качеството на плода, а то зависи от това кога е бил набран. Плодовете съдържат свой собствен агент за сгъстяване – пектин, и той се намира само в току-що откъснатите. Ако са набрани прекалено рано, сладкото ще стане гъсто, но ще има кисел вкус, ако пък са набрани прекалено късно – ще бъдат достатъчно сладки, но то ще стане рядко и слабо.