Дан притежава къща там, която е ремонтирал и подновил през последните пет години. Никога преди не съм я виждала, защото, поне според мен, тя бе просто една инвестиция. Беше ми приятно да знам, че съм се омъжила за човек, който има собственост, но никога не бих се сетила, че той възнамерява да живеем там. Това би трябвало да е къща, която ще се ползва през уикендите. Място, където той щеше да се усамотява, докато аз съм далеч или пътувам по работа. Дан и аз наистина имахме всеки своя различна сфера на дейности. Аз не го занимавах с моята работа и избягвах да се срещам с неговите ирландско-американски приятели по чашка. Ако го бях направила преди сватбата, може би щях да осъзная, че нямаме нищо общо. Той започна този труден разговор неловко с думите, че градът бил „прекалено шумен и претъпкан“ и „наистина опасен“, с което се опита да ми втълпи тъпата си идея да се преместим извън града. Не знам кое е по-лошото. Желанието му да загубим два първокласни апартамента в Горен Уест Сайд или фактът, че кой знае защо си мислеше, че ще се съглася да се преместя в Йонкърс.
Но това просто е едно от „нещата, които мразя в Дан“.
Списъкът расте в главата ми толкова бързо, че решавам да го записвам. Това може би малко ще намали напрежението в мен.
Той иска да се преместим в Йонкърс.
Ноктите на краката му са толкова дълги, че драскат по рамката на леглото.
Носи карирани селски ризи.
Държи рибарски каталози в банята.
Прекалено е голям и шумен – движи се тежко и тромаво из апартамента, така че винаги знам къде се намира.
Шмекерува и когато е нервен, използва южняшки селски думи като „всъщност“ или „в смисъл“.
Нескафето. Той предпочита нескафе! Представяте ли си?
Сутрин става преди мен и ме буди с чай. Това ме кара да се чувствам виновна.
Забравя да сложи захар в чая ми.
Свива устни винаги преди да каже нещо, което смята за умно.
Мисли се за много умен. Снощи ми каза, че според него не бил загубил нищо, като не е учил в колеж.
Всъщност идеята, че напрежението ще намалее, ако запиша нещата, които мразя в него, е пълна глупост. Единствената сила, която остана, е в самия списък, скрит под дюшека в моята част на кревата. Когато Дан се притисне към мен нощем или когато се наведе над мен сутрин, аз знам, че е там. Списъкът говори повече за това каква кучка съм аз, което също не ми помага. Мразя всичко, свързано с Дан. Единственото време, в което мога да го гледам и да не мисля „Мразя те“, е когато го гледам и мисля „Боже, какво направих.'“. Отрова или паника. Избирай, защото това е единствената оферта, която сега се върти в главата ми.
Дан така или иначе, повече или по-малко, живееше при мен в моя апартамент, след като започнахме да спим заедно, но след като се вирнахме от медения си месец, той официално се премести при мен. Оказа се, че има истинска планина от вещи. за които въобще не предполагах: щайги със стари записи, купчини евтини фаянсови съдини, грозни възглавници от акрил, стари броеве списания от началото на осемдесетте години, на които дори не бях чувала имената. Докато гледах как всичко това се трупаше в дневната на моя мъничък палат, той щастливо домъкна още една кутия с прашни видеокасети и аз си помислих, че ще се разболея. Накрая, може би интуитивно доловил, че съм нещастна от цялата тази неразбория, Дан върна повечето боклуци обратно долу в апартамента на портиера. Но багажът не можеше да остане вечно там и двамата го знаехме.
Когато започнахме връзката си, за мен беше удобно да го приемам у дома си. Но сега. когато имаше законното право да бъде тук, ми се струваше неправилно. Неочаквано имах чувството, че личното ми пространство е откраднато, а интимността не бива да бъде натрапвана, нали?
Бях обладана от една личност, за която можех само да се преструвам, че не познавам. Може би трябва да ви я представя: моята най-лоша страна – вечно недоволната тийнейджърка, злобната студентка многознайница, кучката, която знае всичко. Тя се върна, тя живее в мозъка ми и не плаша наем. Онова, което прави, е да се оплаква, да критикува и да се присмива ехидно и саркастично на Дан и на тъжната тридесет и няколко годишна отчаяна окаяница, която се омъжи за него. Тя е подла, гадна и аз я мразя. Но засега е единствената компания, която имам. Не мога да кажа на никого какво става. Моите неомъжени приятелки ще въздъхнат драматично и ще възкликнат: „Боже! Значи не го обичаш! Веднага го напусни!” А омъжените ще въздъхнат, ще поклатят глава и ще кажат мъдро: „Любов? За каква любов говориш? Я се стегни, момиче! Това е брак!”