Бернадин и Джеймс бяха женени от петдесет години. Спомням си, че като тийнейджърка се удивявах на чудото на любовта, на силата, която можеше да задържи двама човека заедно толкова дълго време – равно почти на три пъти по моите години. Баба ми надживя дядо с осем години. След като и тя умря, получих един пакет, съдържащ бележник с рецептите й и една история, която бе написала за мен. В следващите десет години така и не събрах смелост да го отворя и прочета. Наследството, което те оставиха в сърцето ми, беше амбицията да си намеря мъж, с когото да имам връзка като тяхната. Една любов, толкова силна, че да издържи половин век.
Винаги съм знаела, че искам да се омъжа. Ходих на срещи с неудачници, със загубеняци, с мошеници, с готини, но неподходящи мъже. Бракът беше толкова важен за мен, че не можех да правя компромиси. Знаех това много добре и макар че един два пъти се влюбих, в последния миг се отдръпвах от ръба на пропастта, обзета от ужас, че ще направя непоправима грешка. Въпреки това сега, като поглеждам назад, осъзнавам, че винаги е най-правилно да се слуша сърцето, а не разума.
Накрая се омъжих за един от готините, но неподходящи мъже, понеже разумът каза на сърцето ми, че това може да е последния ми шанс. Биологията и лошият късмет се наговориха и ме подведоха, така че обърках едно най-обикновено чувство с любов. Любовта с Дан не се оказа „истинската”, а трябваше да бъде. Фалшивата любов не трае дълго. Наивно е да вярваме обратното.
Прекарах един от онези следобеди, посветени на глезене само за себе си, които можеш да си позволиш само ако живееш сам. И нямам предвид единствено домашните разкрасяващи процедури, които гледаме по списанията. Имам предвид пълно отлъчване от света чрез изключване на телефона с чувство за самосъжаление. Не се случваше често, може би веднъж годишно и обикновено винаги около рождения ми ден. Вземах си един свободен ден и го прекарвах в леглото, потънала в море от нещастие. Не беше нещо сериозно. като депресия например: просто моята изкривена версия на „време само за мен”. Другите момичета ходят на йога или медитират. Аз си лягам в леглото с четвъртинка „Джак Даниелс“ и шест опаковки шоколадови мъфини. След двадесет и четири часа тъпа телевизия изплувах, копнеейки да видя приятелите си и доста по-доволна от жребия си в живота.
Тъй като работех на свободна практика имах възможността да отделя време за себе си. По щастливо стечение на обстоятелствата се бях издигнала в йерархията на едно кулинарно списание – от помощник в кухнята до изпитател на рецепти и от помощник-асистент до автор на рецепти и декоратор. Преди около пет години се изморих от машинациите и динените кори, подлагани в издателствата, от костюмите, от подмазването и изтощението всеки ден да ходя в офиса. Имах шанса да започна работа на свободна практика и на връх тридесетия си рожден ден напуснах поста главен кулинарен редактор в едно от най-добре продаваните американски кулинарни списания. В рамките на дни с мен се свърза един литературен агент и оттогава съм публикувала три книги с рецепти, които имаха средно добър успех на пазара. Освен това съставям и изпитвам рецепти за хранителни компании и се наслаждавам на необичайната, но въпреки всичко доходоносна странична дейност като консултант по дизайн на кухни за богати домакини. Имам добра репутация в хранително-вкусовата индустрия и работата ми е „навън“, което означава, че винаги съм в надпревара за големия пробив. Става дума за телевизията.
Така че аз бях образец на детето от поколението „бейби-бум“5. Успешна кариера, добро име, вдъхващо доверие, натоварена до краен предел, а любовният живот – пълна катастрофа. Решението да се затворя и да бездействам в този ден, в който срещнах Дан, беше продиктувано от последната нанесена ми обида от един друг идиот, чието име не си струва да споменавам. След петнадесет години като водещ автор на кулинарни книги може би ще си помислите, че съм свикнала със синдрома „напористи бъдещи велики готвачи и фотографи“. Това са онези мъже, които се опитват да покажат, че днешната работа в кухнята е некачествена и женствена. Единствената ми утеха да не се изплюя върху мъжкия им готварски талант, бе, че голяма част от тях не бяха нито така уникални, нито така самобитни, както си въобразяваха. Всъщност много малко от тях имаха талант. Като изключим талантът им да привличат неомъжени, прехвърлили трийсетте години жени в леглото, което според моя личен опит не поисквате повече от две мартинита с водка и малко чар.