За една жена обаче е доста изтрезняващо да осъзнае, че вече е достатъчно стара и достатъчно силна, за да бъде стълбата, по която някой да се катери в кариерата си. Н моя случай толкова изтрезняващо. че си взех едни почивен ден, за за се напия.
Връзката ми с готвача Ронан беше класически пример за неромантична любов; правихме секс, мислех, че ще се обади, той не го направи. Появи се две седмици по-късно на едни обяд с някаква анорексична манекенка, увиснала на ръката му. Опитах се да бъда цинична, но когато човек стигне до определена възраст, озлоблението изглежда толкова грозно, че е по-добре да преглътнеш болката и да подминеш е мълчаливо презрение.
Обидата не беше страшна, но се чувствах разбита и тъжна. И точно в този момент в живота ми се появи и влезе Дан.
– Противопожарно учение, госпожо...
Домоуправителите в нашата сграда се сменяха на всеки две години. Мисля, че основната причина бе апартаментът, в който им се полагаше да живеят безплатно и който представляваше мрачна дупка без прозорци в мазето. Когато новият е правил обиколката си. за да се представи на наемателите, аз съм била на снимки. Затова не познавах този мъж. Предположих, че е тук поне от няколко седмици.
– Госпожо, длъжен съм да ви помоля да присъствате на това противопожарно учение.
Мразя да ме наричат „госпожа”. Думата ме кара да се чувствам стара и разнебитена.
– За вашата безопасност е, госпожо.
Е. значи наистина бях стара и разнебитена. А в този случай и пияна.
Отворих широко вратата.
– Да не да очакваш да изляза на улицата в този вид? – Размахах облечените си в пижама ръце към него. Сетне тръшнах вратата, отговаряйки сама на риторичния си въпрос. – Не? Тогава изчезвай, по дяволите!
Докато го правех обаче, неочаквано осъзнах, че нашият нов домоуправител бе невероятно красив. Той не просто имаше приятен външен вид, който в комбинация с личността може да превърне един средностатистически мъж в истинска перспектива, а бе като онези абсурдно изваяни мъже от рекламите на пяна за бръснене. Не, не „като”. Беше точно такъв – слязъл от рекламите. От онези, при вида на които си се изпотявала цялата като момиче в пубертета, докато не осъзнаеш, че мъжете модели са извън твоята категория и в повечето случаи са хомосексуалисти. Тогава вече си пораснала.
Разбира се, една интелигента жена в средата на трийсетте си години знае, че външния вид не означава нищо. Не е важен. Особено, когато облечена в памучна пижама, изтърсва трохите от четвъртия шоколадов мъфин по гърдите си. Онова, което е важно, бе какво има вътре. А в моя случай вътре имаше главно бърбън и газове.
Сигурно съм видяла нещо в очите на този мъж през тези няколко секунди, някакъв зачатък на желание, защото без очевидна причина взех, че се пооправих. Да не мислите, че съм си избръснала целите крака или нещо толкова екстремно? Не, просто през алкохолната мъгла, която ме обгръщаше, все пак успях да си измия зъбите, сресах косата си и смених пижамата с нещо по-провокативно, което, в интерес на истината, бе чифт чисти спортни панталони.
Дан се върна час по-късно, след като учението по противопожарна безопасност свърши и, въпреки че не бях изненадана, спомням си, че бях шокирана – той наистина беше толкова хубав, колкото си помислих и първия път. Още по-изненадващ бе начинът, по конто тези нежни лешникови очи ме гледаха с нескрита комбинация от страст и възхищение. Сякаш бях най- красивата жена на света. Никой друг не ме беше гледал така досега е, да, аз си знам, че не съм общоприета шаблонна красавица, но погледът му ме накара да се почувствам изпълнена с радост. Поканих го да влезе, а той, милият, се поколеба на вратата, като момче от прислугата на коктейла на херцогинята.
Прелъстяването на Дан бе най-лесното нещо, което някога съм правила. Обикновено се отпусках и очаквах да бъда помолена. Не чаках да ме убеждават много дълго, но никога не правех първата стъпка, нито поемах водещата роля.
Този мъж обаче изглеждаше толкова нервен, че това ме накара да се почувствам уверена в себе си, Самонадеяна и смела.
Сексът беше фантастичен. Няма да навлизам в подробности, само ще кажа. че той люби всяка частица от тялото ми по удивителен начин. Напрано ми взе акъла. Беше зашеметяващо, неприлично красив, чак сърцето да те заболи, и от самото начало имаше нещо успокояващо и сигурно в това да бъда с него. Бях силно поласкана, но дълбоко в себе си знаех, че не беше моят тип.
Привлича ме интелектът, не физиката, а между нас нямаше нищо общо.