Да, не съм Марта Стюарт. А ти, както изглежда, си пълен кретен, който въобще не знае какво е това почтеност.
Исках този ден да свърши.
За дванадесет часа преминах от главозамайващото усещане, че съм на върха на вълнуваща кариера, до разбиващото осъзнаване, че съм абсолютна неудачница и некадърна телевизионна готвачка. „Губеща. Точка“ – бе присъдата, изписана върху лицето на режисьора. Сякаш беше отегчен да снима порно, но след като ме бе снимал как готвя, предпочиташе да се върне отново към порното. Кейкът бе готов в седем и стана перфектен, но денят все още не бе свършил.
И точно когато приключих, кого мислите, че видях с крайчето на окото си? Човекът, който бе главният готвач на предното предаване. Онзи, с когото спах точно преди да срещна Дан. Онзи, който ме заряза заради някаква кльощава като скумрия манекенка. Задникът, чието име не заслужаваше дори да бъде споменавано. Добре де, името му беше Ронан Робъртсън и макар да мислех, че очите ми са свикнали с камерата, чувствах как неговите очи пробиват дупки във врата ми.
Успях някак си да приключа шоуто само с един дубъл и дори не забелязах дали публиката бе доволна и дали режисьорът бе облекчен. Когато се обърнах и видях Ронан да стои все още там и да ме гледа втренчено, през мен премина вълна. Предчувствах, че ще се случи нещо лошо, а не знаех какво да направя, за да го предотвратя.
– Ронан.
Приближих към него и почувствах, че крайниците ми омекнаха. Сякаш тялото ми си спомни колко много го бях желала през онази единствена нощ, когато спахме заедно. Отначало бяхме подчертано официални по време на срещата ни по работа, а сетне, най-неочаквано – голи и интимни. Физическите ми рецептори бяха настроени за близост с него и диктуваха това на желанията ми, без да имат позволение от мозъка ми.
– Треса.
Той ме гледаше въпросително и настойчиво – и ... ооо, Боже!... гласът му бе дълбок и трепетен. Точно този глас преди време ме вкара в леглото. Гласът му, и много алкохол.
– Нуждая се от едно питие – рекох. – А ти?
Всичко беше наред, можех да флиртувам безопасно. В края на краищата сега бях омъжена жена, въпреки всички сигнали, които тялото ми изпращаше. Просто ми беше гот, че ми се удава възможност да покажа на този егоистичен задник какво беше изгубил.
Всъщност се оказа абсолютно различно от онова, което си представях. Ронан бе унил и потиснат, нямаше нищо общо с чаровника, който ме бе прелъстил и изоставил. Наистина си бях паднала по него, а той взе, че ме заряза. Предложих да отидем в горната част на града и да вземем такси. Ронан сви рамене, каза безразлично „Където и да е“, а в таксито настъпи неловка тишина, която аз наруших с въпроса:
– Сигурен ли си, че искаш да пийнем заедно, Ронан? Много си тих.
Той кимна с глава и ме изгледа странно.
– Голяма работа си ти, Треса Морли.
Въпреки че се изненадах, не го попитах какво има предвид, защото тайнственото му изявление ме накара да се почувствам добре. Ронан не беше красавец. Не можеше дори да се намаже на малкото пръстче на Дан, но в него имаше нещо, на което нямам сила да устоя. Не мога да кажа какво точно си говорихме, нито какво бе чувството му за хумор или какво общо имаше помежду ни. Но чувствах, че е моята близка, почти сродна душа. Бях си легнала с него само няколко часа след първата ни среща и не смятах това си действие за порочно или неправилно. Чувствах, че е пръстът на съдбата. Сякаш винаги го бях познавала.
Тогава правихме любов като обзети от бяс, все едно бяхме влюбени. След това лежах увита около тялото му, но ми остана спомен за една нощ на сдържани емоции, на удоволствието просто да бъда с него. Все едно да чуеш за пръв път една тъжна песен и да почувстваш, че е била написана за теб.
Звучи лудо, но връзката ни бе толкова светкавична и силна, че почти повярвах, че ще бъдем заедно до края на живота си. Смешното е как тогава бях убедена, че и той чувства същото.
След тази единствена нощ той не се обади и започна да се среща с някаква манекенка, а аз започнах да го смятам за свиня.
Не мислех за нощта, която прекарахме заедно, нито за това колко специално се чувствах или колко „различно“, или колко съдбовно ми изглеждаше всичко. Предателство е твърде болезнено понятие. Аксиомата „Всички мъже са мръсници“ може да е изтъркано клише, но човек понякога просто се нуждае от това успокоение.
И ето че отново бяхме заедно.
Ризата му беше бледосиня, сигурно по щастлива случайност еднаква с очите му, ръцете му бяха груби, каквито трябва да бъдат ръцете на добрия готвач.
– Ти не се обади.
Това го каза той, а не аз. Не можех да повярвам на ушите си.
– Ти не се обади! – избълвах възмутено.