– Ти каза, че ще ми се обадиш, Треса. Прозвуча ми като кралска особа: „Не ни търсете, ние ще ви се обадим“.
– Това не е вярно, Ронан! Ти каза, че ще ми звъннеш.
– Точно обратното!
При тези думи се усмихна широко и отново поклати глава. Очите му блестяха и неочаквано се изпълниха със светлина, а аз изведнъж проумях, че причината бях аз.
– Какво става, Треса? Сякаш сме... не знам...
– Две заяждащи се хлапета?
Той опря лакътя си на вратата на колата, подпря с пръсти челото си и поклати глава. Сетне погледна през пръсти, очите му бяха пълни с немирно лукавство и каза:
– Повече, Треса, повече. Не знам какво става с нас. Но е лудост. Чувствам се като... и аз не знам как.
И аз не знаех. Всъщност знаех. Но просто не исках да го кажа. Сега бях омъжена. Затова промърморих:
– Нуждая се от едно питие.
Спряхме таксито някъде в Сохо и отидохме в най-близкия бар. Туристическо, шумно, някъде, където никой от нас не е бил преди. Аз си поръчах текила със сол и лимон, въпреки че много рядко пия алкохол. Предполагам, че исках да му покажа, колко съм различна оттогава. Че съм жена, която е свободна да се влюби, а текилата щеше да допринесе за повишаване на вече отровната смес от адреналин и емоции, които усещах. А може би текилата бе просто средството, което щеше да ми помогне да забравя, че съм омъжена.
Прекарахме един час, разчиствайки терена. Той ми каза, че му омръзнало да чука моделки и манекенки от кожа и кости. Извади много убедителни аргументи (макар че на една леко пийнала жена в края на трийсетте години й трябваше много малко, за да бъде убедена, че един мъж предпочита „истинските жени“) и докато говореше за чукане, без дори да ме бе потърсил, в гласа му звучеше истинско разкаяние.
– О, значи си омъжена? И как стана това?
Свих рамене. Честно. Вече бях изпила половин дузина текили.
– Да – отвърнах, засиявайки при цялото това хвалебствие и ласкателство. – И съм щастлива.
Веднага след като го казах, осъзнах, че не е истина. Всъщност не бях щастлива с Дан. Ако бях, сега нямаше да седя в този бар и да лъжа пред този толкова специален за мен мъж. Ронан направи пауза, погледна в очите ми по начина, по който само той можеше, и каза:
– Много мислих за теб.
Запъна се, докато изговаряше думите, сякаш искаше да каже още, но не смееше. И двамата се сепнахме. Ронан – защото за него това беше прекадено смело и лудо, а аз – защото бях уплашена, че е прекалено късно.
Не бях уплашена само защото беше много късно. Всъщност наистина беше много късно. Вече бях омъжена. Имах Дан.
Замълчах, защото се почувствах прекалено добре и исках да удължа този миг, а с това позволих на неизбежното да се случи.
Ние се наведохме един към друг и се целунахме.
Беше нежно, бавно и перфектно. Моментално изтрезнях от шока колко ми беше хубаво. С Анжело емоцията беше силна, но не ми беше хубаво.
Мислех си, че съм в безопасност, защото имам Дан, но това беше, преди да знам как ще се почувствам с Ронан.
Сега вече знаех. Не мога да го опиша с думи, само бях дълбоко уверена, че знам.
Хората казват, че за всяка жена има един мъж на света, а моят беше Ронан Робъртсън. Чувствах това все по-сигурно, много повече, отколкото съм била когато й да е в живота си.
Но бях омъжена за друг. Това беше трагедия.
Затова си поръчах още една текила, изпих я до дъно и осъзнах, че барът, в който бяхме, даваше и стаи за пренощуване. Тарифата висеше зад бар-плота. Извиках бармана и казах малко прекалено високо:
– Искаме стая.
– Не, не! Няма начин! – скочи от стола си Ронан. – Това е прекалено, Треса, ти си омъжена...
Но аз виждах копнежа в очите му. Играехме сцена от собствения си филм.
– И какво от това?
Почувствах, че се изчервявам и смътно си помислих дали изглеждам толкова красива, колкото се чувствах, Той сигурно мислеше същото, тъй като на лицето му се появи израз на поражение.
– И аз те желая – това беше всичко.
Стаята, в която влязохме, беше малка, оранжева, неподходяща.
Ние се награбихме като обезумели, разделихме се за миг, само за да свали ризата си, и докато го правеше зърнах отражението си в огледалото на стената, което до този миг не бях забелязала.
Лицето ми беше без грим и изкривено от питието. Накратко казано, не можах да се позная и си помислих, че гледам в друга стая през прозорец.
Това ме разтърси.
В тази безлична хотелска стая, тази жена, готова да извърши прелюбодеяние... това не бях аз. Моментално се опитах да се оправдая. Всъщност досега не бях направила нищо лошо. Просто следвах сърцето си. Толкова силна страст като тази не можеше да бъде пренебрегната. Филмите, любовните песни – всички те възпяваха неустоимата, съдбовната любов от пръв поглед. Сигурно бе същото, което чувствах и аз.