– Съжалявам. Треса, обещавам, че ще почистя всичко. Само Гери да дойде и...
Прокашлях се.
– За маяка щях да ти изневеря...
Гледах го право в очите точно както си бях обещала.
Той моментално се промени и от момче стана мъж. Мислех, че ще бъде шокиран и наранен. Бях готова дори за сълзи.
– Какво означава „за малко“?
Изглеждаше ядосан, какъвто не бях го виждала досега. Поколебах се.
– Не знам, аз...
– Какво означава „за малко щях да ти изневеря“, Треса? – повтори въпроса Дан. Искаше отговор.
– На снимките в телевизията беше онзи мъж, с когото излизах, преди да се запозная с теб. Двамата отидохме в един бар, пихме по няколко питиета и след това...
– След това какво? Спа ли с него?
– Не.
– Искаше ли да спиш с него?
– Да, но... Не знам какво да кажа.
– Целуна ли го?
– Да... нещо такова... Не си спомням...
– Не ме будалкай, Треса! Целуна ли го?
– Дааа!
Това беше наполовина вик, наполовина плач. Приличах на някоя драматична актриса, кралица на драмата, каквато знаех, че не съм. Не се радвах на ролята, която изпълнявах.
– Хареса ли ти?
Произнесе думите студено и злобно, по начин, който въобще не му беше присъщ, и продължи:
– Беше ли... знам ли... секси? Приятно?
Страхувах се от поведението му. Грубо, злобно. Бях изненадана, но не от гнева му, а от реакция му и от моя страх.
– Ти не разбираш, Дан.
– Какво не разбирам, Треса? Че моята жена е била някъде и за малко да ми изневери с някакъв мъж. Малко се целувала, а може би и малко се е чукала? Малко. Какво по-точно не разбирам?
– Престани! Престани да говориш така! Бъди себе си!
– Какво, по дяволите, означава това, Треса? Какво означава да бъда себе си? Лигавият Дан, голямата необразована маймуна, която е толкова глупава, че не може да види какво става под носа й? Добрият великан, който ще прости всичко...
– Стига! Спри!
– Ти какво искаш да направя, Треса? Искаш ли да падна на колене и да те помоля, да не ме напуснеш?
– Аз не искам да те напускам, Дан.
– Искаш ли аз да го направя?
Той взе една чаша с кафе и я хвърли към задния прозорец.
Изпищях и това го стресна, така че млъкна. Стоеше пред мен, устните му се извиха в скъперническа усмивка, ръцете му трепереха от гняв. Очите му бяха големи, тъжни и уплашени. За част от секундата в тях сякаш имаше молба.
– Очевидно е, че ти не си щастлива в този брак. И знаеш ли какво? Правиш и мен много нещастен. Мисля, че за днес стига. Както и да е. Махам се оттук.
С тези думи моят предан съпруг излезе от къщата и драматично затръшна вратата след себе си.
Цялата треперех, бях шокирана. Не бях го виждала никога толкова ядосан и за свой ужас осъзнах, че беше прав. Наистина мислех, че е голям, добър глупак, който ще приеме всичко. Онова, което разбрах, онова, което ме уплаши повече от всичко обаче, че Дан можеше да ме остави. След цялата ми несигурност, след цялото ми мънкане, той контролираше ситуацията.
След десетина минути чух Гери да чука на вратата.
Нямаше смисъл да се крия от него. Той знаеше, че Дан го очаква.
Гери премина през кухнята и се упъти право към задната врата.
– Той в гаража ли е?
– Не е вкъщи.
– О, ясно.. – и започна да пренарежда частите върху масата. – Какво готвиш, Треса?
Когато влезеше в кухнята, Гери винаги душеше въздуха като бездомно куче.
– Скарахме се. Мисля, че ме напусна.
– Глупости. Я дай едно кафе.
Не бях си помислила, че ще имам нужда да говоря с някого, най-малкото с Гери, но понякога човек не знае, че се нуждае от нещо, докато не почувства, че трябва да го направи.
Гери усети, че за да получи ядене, ще трябва да направи нещо, така че каза:
– Е, какво се случи?
– Казах му, че почти щях да му изневеря.
– Леле-мале!
Той отстъпи назад и започна да ръкомаха, сякаш беше член на наземния персонал на летище, който предупреждава за катастрофирал самолет.
– Не ми е работа, Трес, не искам да знам.
Но аз вече бях тръгнала да се изповядам. Дан не искаше да не чуе, така че трябваше да предам съобщението на приятеля му.
– Срещнах един мъж, когото познавах, преди да се оженя за Дан. Помислих си, че между нас все още има нещо и тогава осъзнах, че той не може да стъпи на малкото пръстче на Дан, че няма нищо общо с него, нищо. Любовта ми бе поставена на изпитание и аз избрах Дан.
Почувствах триумф. Това прозвуча добре. Никой не бе наранен, дилемата бе разрешена. Отлична работа. Гери се засмя с половин уста и вдигна очи към небето. Погледна ме с някаква смесица от съжаление и забавление: