– Ти вече си направила своя избор, Треса. Повече не е необходимо да вземаш решения от този род.
Сетне вдигна един мръсен омазан карбуратор от масата и отиде в гаража да чака своя предаден приятел.
Реалността е просто една интерпретация. Някои хора вярват, че само Бог знае какво става, а ние – смъртните, гримираме и приспособяваме нашите версии към нея.
Възможност №1 в моя свят от интерпретации бе, че двамата с Ронан бяхме сродни души, чиято любов бе осуетена от едно недоразумение, един неточно избран момент и в последствие моя брак с друг мъж. Срещнахме се отново и след като осъзнахме, че не можем да бъдем заедно, аз продължих своя път. Бяхме се влюбили – може би. Той беше отчаян и наранен, когато не направих онова, което очакваше, и прекара остатъка от вечерта, говорейки по телефона със своя психотерапевт.
Възможност №2 бе, че Ронан, в деня, в който бе разкарал манекенката, с която живее, бе налетял на една слаба, романтична и уязвима бивша своя любовница, и след отегчението да чука двадесетгодишни красавици с изкуствени цици и празни глави, си бе представил една вечер необвързващ секс с друга жена, без значение чия. Той е от мъжете, които, за да вкарат една жена в леглото си, ще й кажат всичко, в това число всички глупости, които той си представя (при това съвсем правилно), че искам да чуя. Съществува също така и грозната възможност. че след като платих стаята, можех да го хванах да рови в бележника си, за да намери кой да ме замести в последната минута, за да не остане леглото неизползвано.
А самата истина е. че никога нямаше да разбера.
Единственото нещо, за което съм абсолютно сигурна, е, че нараних дълбоко и по най-лошия начин Дан. Понякога може да обидиш някого, когато се опитваш да бъдеш честен, но в дългосрочен план се оказва, че си направил услуга и на двамата. Освен така може да нараниш човека, ако си себична кучка, и в този случай няма извинение. А понякога е трудно двете ситуации да бъдат разделени.
Следващия път обаче, когато не съм сигурна дали да последвам сърцето или хормоните си, ще се посъветвам с новата ми приятелка – съвестта. Тя може да не е толкова красива като въображението, но поне винаги ще ми каже истината.
Предполагам, че е същото, както със злополучния коледен кейк на баба. Ако приемащ репутацията за нещо гарантирано и си немарлив и небрежен, номерът може да мине и да се измъкнеш веднъж или два пъти, но не можеш да се измъкваш постоянно. Винаги трябва да се отнасящ с уважение към хора и ситуации, които са добри към теб, защото накрая ти ще страдаш.
И което е по-важното – просто така е правилно.
Двадесет и осма глава
Никога преди Джеймс не бе показвал гняв към мен.
Двадесет години са достатъчно време, за да бъдат установени навици, така че аз познавах съпруга си като кротък и ведър човек с добри маниери. Той никога не повишаваше тон, нито вдигаше ръка, да пази Господ, на човек или животно. Знаех, че преди да се срещнем, е бил капитан в ИРА, и въпреки че понякога бях любопитна за ролята, която е играл в нашата жестока война34, по принцип смятах, че мъжът ми е безобидна душа, която не може да нарани никого.
Дори когато научих за начина, по който другите жени бяха малтретирани от жестоките си съпрузи, тяхното нещастие не се отрази на моя късмет и на добрата ми съдба.
Може би това е така, когато жените се омъжват за мъже, които не са си избрали сами. Те не са участвали във вземането на това решение, така че никога не се смятат за щастливки. Случайността двама човека да се срещнат и влюбят, придава на брака романтична окраска, каквато организираните и уговорени бракове нямат. Може би тези, които избират партньорите си, могат да видят качествата на другия по-ясно и да простят по-лесно грешките им. Въпреки това се чудех дали двадесет години можеха да разрушат подобен идеализъм. Вероятно е по-добре да не се влюбваме от пръв поглед само заради външния вид и външните изяви на човека, така ще имаме време да ги открием и да видим, че са само празни прелести и сексапил.
Никога няма да знам това, защото не ми бе дадена възможност за избор. Сега мисля, че романтичната любов винаги ще бъде такава, каквато аз я познавах. Заключена дълбоко, като скъпоценност в ковчеже на тавана, което да бъде отваряно само от време на време, когато имаш нужда от разсейване, за да се възхищаваш на красотата й, но никога не бива да я показваш на безмилостната дневна светлина. Може би романтичната нежна любов е прекалено деликатна, прекалено красива и крехка, че да издържи подобна баналност.
Джеймс никога не бе изглеждал по-обикновено, както следобедът, когато се върнахме у дома след конфирмацията. Но разочарованието, с което ме гледаше, ми беше непознато.