Картофените палачинки бяха хрупкави, докато сиренето чедър се бе разтопило като запечена хрупкава коричка върху овчарския пай. В друг случай, при толкова тежко основно ястие, щях да направя лек десерт, но тази нощ беше посветена на Дан, така че избрах да направя ябълков пай и добавих няколко топки малинов сладолед от магазина, което беше голям компромис от моя страна.
Аз не съм от жените, които по природа си падат по кипренето, така че или правех косата си, или се гримирах. Тази вечер направих и двете и дори облякох роклята, която носех на медения ни месец. Напудрих ръцете си с блестящата пудра, която приятелката ми Дорийн ми подари на сватбения ден.
Стана седем, после осем, а от Дан нямаше и следа. Всичко е наред, казах си. По някое време все щеше да се върне. Няма значение колко късно. Щях да чакам и да бъда готова за него.
Той се прибра в осем и половина.
Сърцето ми думкаше оглушително и забързано. Бях така развълнувана и разтреперана и странно, но имах чувството, че съм влюбена: беше ме обзело едно могъщо, объркващо чувство. Не знаех дали съм ужасена, или въодушевена.
Цялата тръпнех в очакване. Знаех, че скоро, по един или друг начин, тази каша щеше да бъде оправена.
– Казах ти да не готвиш – рече кратко той и отиде направо в гаража отзад.
Стоях като парализирана от шока. Приличах на сатирична снимка от петдесетте години с перфектната си вечеря, сладникавите прибори за маса, роклята и червилото. Един образ – карикатура върху фалшива пощенска картичка. Погледнах към ръцете си, които блестяха, сякаш бях някаква извънземна форма на живот. Тогава ме осени. Аз бях наистина извънземно същество. Защо пълзях по този унизителен начин? Всичко, което бях направила, бе да се опитам да бъда истинска и вярна на себе си. Животът е едно дълго пътуване, бракът е процес на обучение, а случката с Ронан беше просто част от този урок. Налагаше се Дан също да го научи.
Оставих миксера и го последвах в гаража.
– Не ме подминавай по този начин! – извиках след него.
– Казах да не си правиш труда да готвиш.
Той стоеше до мотора върху тезгяха, но не беше се преоблякъл в работните си дрехи. Преструваше се, че работи. Криеше се.
– Значи аз слугувах цял ден, опитвайки се да поправя нещата, опитвайки се да кажа „извинявай, съжалявам“, а ти просто ме подминаваш?
Той дори не ме погледна.
– Казах ти да не готвиш.
Всичко от деня се стовари върху мен – усилията ми, объркването, разочарованието, и аз извиках гневно:
– Сготвих, защото ТЕ ОБИЧАМ!
Той вдигна очи от тезгяха и за секунда си помислих, че ще ме сграбчи в прегръдката си и ще поправи всичко. После видях очите му. Те бяха празни и студени.
– Не, Треса. Сготвила си, защото само това можеш да правиш. Аз съм просто оправданието.
Ръцете му хванаха здраво краищата на масата, а брадичката му затрепери от гняв. Неочаквано почувствах страх и едва не се задавих от детинско ридание.
– Как може да кажеш това? Как може да бъдеш толкова жесток!
Знаех, че е прав. Готвенето винаги е било моят начин да премина през кризите. Извинявах се с купчина студени кифли или камара картофени палачинки. Бях експерт по храните, които носеха усещане за комфорт.
Когато Дан ми каза да не готвя, той бе имал предвид, че ще е необходимо нещо много повече от палачинки, за да изляза от тази трудна и объркана ситуация.
Значи беше време да моля.
– Моля те, Дан! Не мога повече така. Съжалявам. Моля те, кажи, че ми прощаваш. Погледни ме!
Той спря да работи, но не ме погледна. Ръцете му образуваха триъгълник с работния плот, а очите му бяха затворени. Опитваше се да не плаче. Помислих си, че съм докоснала някоя струна в сърцето му.
– Моля те, Дан! Погледни ме!
И тогава ме погледна, но очите му едва докоснаха лицето ми за част от секундата, след което отново ги сведе надолу.
– Не мога, Треса. Не мога да те гледам.
До този момент наистина не осъзнавах какво бях направила. Всъщност аз бях имплантирала в ума на Дан една картина как съм с друг мъж. Той не ме мразеше. Той ме обичаше, но не можеше да понесе онова, което бях направила, и затова не можеше да ме гледа. Сигурно ме виждаше как правя секс с друг.
– Не съм спала с него, Дан.
– Целунала си го.
– Да. Но не съм спала с него. Кълна се.
Загледах втренчено върха на главата му, тъй като лицето му бе сведено към ботушите. Той ме погледна за миг.
– Трябва да ми вярваш, Дан. Не съм правила секс с Ронан.
Той се извърна с погнуса.
– За Бога, Треса! Спри!
Осъзнах, че за пръв път произнесох името на Ронан. Мъжът, с когото не бях спала, сега вече си имаше име. Трябваше да бъда твърда. Трябваше да продължа да говоря. Нямаше да мръдна оттук, докато тази преграда между нас не изчезне.