Посещението на папата ни донесе един миг слава под светлините на прожекторите.
Параклисът беше там през целия ми живот и през голяма част от живота на майка ми. През 1879 година Дева Мария се бе появила пред петнадесет местни жители върху фронтона38 на баптистката църква „Свети Йоан Кръстител“.
Пилигримите пътуваха до нея от цяла Ирландия и говореха за чудотворните изцеления, които ставали в нашите къщи ежедневно. „Човекът бил доведен с каруца, а се прибрал пешком до Лимерик!“ „Тя пълзяла по корем, за да целуне стената, а сетне скочила като жаба!“
Ако живеете в Ирландия и търсите чудеса, градчето Нок е правилното място. Но за нас, които живеехме тук, това не бе от особено голяма полза. Единствено в кръчмата намирахме забавление.
Докато не дойде отец Хоран. Джеймс Хоран беше енергичен свещеник, който преди това бе служил в съседното на нас градче, където бе построил огромна енорийска зала. Там се провеждаха танци, а през петдесетте години много от сватбите в окръг Майо се провеждаха в залата на църква „Сейнт Мери“ в Торийн. Когато отец Хоран бе изпратен в Нок през 1963 година, параклисът беше обикновен и скромен. Няколко статуи, овехтелите патерици на един бивш страдалец, оставени като спомен и подпрени към стената под фронтона.
През следващите десет години отец Хоран изгради на мястото постройка с колосални пропорции. Изхарчвайки огромна сума пари, той вгради фронтона в стъклен параклис заедно с гигантска мраморна статуя, показваща сцената на появата на Дева Мария. Построи огромна величествена църква, която побираше четири хиляди поклонници. Тя бе разположена в центъра на безкрайна, обширна, вълнообразна тревна морава и приличаше на добре екипиран космически кораб. Да наблюдаваме трансформирането на Нок, само по себе си беше чудо. Едно модерно постижение с несъответстващи архитектурни форми, които бяха в пълен разрез с нашия безплоден и гол селски декор. Но каквото и да си говорим, никой не можеше да отрече енергията или предаността на отец Хоран. Дори атеистите замлъкваха пред неговите постижения, особено след като наближи вековният юбилей от видението и папата обяви на целия свят, че ще ни посети.
Жената, която първа хвърли око на Джеймс и се опита да го вземе за свой съпруг – Аня Гриали, се върна във Фал Йохтар през 1972 година. Тя все още не беше се омъжила и очевидно не бе щастлива от този факт, защото насочваше стрелите на своето нещастие към мен винаги когато можеше.
– Майкъл Тъфи се е върнал! Сигурно ще искаш да го видиш!
Аз съм селска жена, нямам нищо против клюките. Всъщност да участваш в клюките, е важна съставка от живота, когато живееш в малка общност. Ти клюкарстваш за съседите, те клюкарстват за теб, съществува обаче един неписан, но неизменен кодекс. Добрата клюка изисква изтънченост и финес. Една история се превръща в по-интересна чрез постепенно, лъжичка по лъжичка, и уж неохотно разказване. Винаги трябва да има умереност и нежност, когато се съобщава нещо, което е пряко свързано с някой човек. Предаваш информацията, без да предполагаш или допускаш каквото и да е и без да търсиш реакция върху лицето на другия.
Аня винаги е била находчива и умна, когато ставаше дума за академични въпроси, и недодялана, когато ставаше дума за хора.
Беше няколко дни преди посещението на негово светейшество и нашата малка църква бе претъпкана с богомолци, които бяха гладни за новини от олтара. До базиликата имаше автобуси – совалки, които в неделната сутрин на 30 септември щяха да тръгват от местния магазин на Роджърс, но хората бяха обезкуражени да пътуват и да прекарат цяла нощ в околните ниви. За някои от по-възрастните, които не бяха особено склонни да устоят на ниските температура, залата „Сейнт Мери“ в Торийн щеше да осигури пряко телевизионно предаване и леки освежителни закуски през целия ден.