През следващите години бях отговорна за увеличаването на талията й с колосалните пет сантиметра, но пък Дорийн ядеше единствено когато готвех аз. Тя въобще не приемаше храна, като изключим случайните и редки хапки по безумния брой коктейли и партита, на които ходеше, така че аз повече или по-малко поддържах тази жена жива. Хората често се изненадваха на приятелството ни. Дорийн беше по-възрастна от мен и имаше репутацията на безскрупулна кучка. Но никога не беше такава с мен. Беше язвителна и рязка, но едновременно с това имаше страхотно чувство за хумор. Можеше да бъде изтощителна с неопровержимото си и дори жестоко остроумие, но винаги беше забавна. С развитието на приятелството ни през годините, открих, че тази ледена модна кралица имаше топло сърце и полагаше големи усилия, за да го замаскира. Ние нямахме много общи черти. Докато Дорийн бе ужасяващ сноб по отношение за стила, аз бях запазила снобизма си за храната. Тя често казваше:
– Не мога да проумея как може да направиш разлика между един вид паста и друга? За мен всички са еднакви!
– Защото не си яла достатъчно паста.
– Какво значи достатъчно? Скъпа! Та аз не съм яла паста от 1977 година!
Дорийн обичаше да говори в курсив, а раболепните й ласкатели копираха маниерността и превзетостта й, както дрехите й. Тя създаваше модата за половин Ню Йорк, но не и за мен. Аз продължих да нося джинсите „Левис“ и класическите селски плетени пуловери „Джон Смедли“39, поръчани по пощата от Англия, въпреки молбите й.
– Толкова се отегчавам като те гледам в тези шибани дрешки. Как ги наричаше?
– Пуловери.
Винаги използвах ирландския термин, с който майка ми наричаше тази част от облеклото.
– Ъхъ. Но те ме карат да скоча от Емпайър Стейт. Този е нов, нали? И що за цвят е това? Прилича на онази гадост, която тече от носа на хлапетата.
– Граховозелено.
– Зеленото е нещо, което се яде, скъпа, а не се облича.
– Но аз съм ирландка.
– Особено ако си ирландка. Боже, нищо ли не знаеш?
Аз от своя страна й се присмивах, че ако продължава да не се храни, в скоро време ще се стопи и ще изчезне от лицето на земята, и че със своя пример вдъхновява хранителните разстройства след младото женско поколение на страната.
Дорийн имаше фобия от връзки. След като била омъжена за кратко в началото на двадесетте си години, тя застъпваше концепцията, че споделянето на живота с някой друг индивид е силно надценявано.
– Скъпа, разбери, мога да споделя с някой плато скариди или суши, но банята? О, не! Благодаря.
Въпреки всичко точно тя ме предпази да не тръгна по пътя на заклетите стари моми.
– Плетени жилетки и късо подстригана коса – ето накъде си се запътила, ако не се вземеш в ръце. Не си достатъчно стилна, че да избегнеш присъдата и обвиненията затова, че си останала стара мома. И освен това ти можеш да готвиш. Просто си длъжна да се омъжиш!!
Дорийн ме караше да продължа да опитвам. Тя бе дълбоко несъгласна, когато започнах да се виждам с Дан.
– Спала си с домоуправителя на сградата, в която живееш? Ти полудя ли?
Това бе едно от трите основни правила на Дорийн за успеха да водиш успешен сексуален живот като самотна жена в Манхатън. Номер 1: обезкосмяване на всеки шест седмици независимо от сезона, номер 2: задължително даване на бакшиш на портиерите на другите хора, и номер 3: никога, ама НИКОГА секс със собствения домоуправител.
– Мина толкова време, Дорийн.
– Сега пък внезапно си станала секс маниачка...
– Не знам какво ме прихвана.
– Знам, че е силно изкушаващо, Треса. Домоуправителите са мъже, които са ни винаги под ръка...
– Мисля, че го харесвам.
– О, Боже, значи си го направила повече от веднъж!
– Да, снощи.
– Цялата нощ?!
– Харесвам го, той е...
– Той е шибан домоуправител, Треса! Останете приятели, прекарайте заедно Коледа, давай му бакшиши. Но не излизай на срещи. Маникюристката ти се среща с такива като него. Щом искаш да правиш секс, добре, прави го следобед в пералното помещение, при това само веднъж.
– Да, ама той ме кара да се чувствам добре.
– Защото си отчаяна, това е всичко. Самотна си. Сложи веднага край. Това ще свърши със сълзи. Повярвай ми.
Всъщност това свърши с брак и разбира се ще излъжа, ако кажа, че между Дан и Дорийн нямаше търкане и напрежение. Тя най-безцеремонно смяташе, че той не е достатъчно добър за мен. Ако бях сто процента убедена и сигурна в себе си, нейните съмнения нямаше да представляват проблем за мен.