И двамата са страхотни хора, но по толкова различен начин, че според мен е почти невъзможно да бъдат в една и съща стая и да дишат един и същ въздух.
Защо поканих Дорийн, когато отношенията ни с Дан бяха под точката на замръзване? Пълен семеен мраз.
Честно казано, това все някога трябваше да се случи. В края на краищата Дорийн бе кума на сватбата ми, а Дан бе мой съпруг, макар че в момента въобще не изглеждаше такъв. Ако не друго, тя може би щеше да ни разсее малко. Докато работехме по кухнята, Гери доказа, че не става за медиатор. Може би Дорийн щеше изпълни тази роля по-успешно от него. В момента нещата бяха в такова състояние, че всяка сламка, за която можех да се хвана, беше подходяща.
Къщата вече придобива форма, а връзката ни се разпада. Иронията не ми убягва, макар че щях да се чувствам много по-добър човек, ако беше обратното.
Докато подготвях мястото за гостуването на Дорийн, чувствах приятно вълнение заради фактът, че тя бе суетна кучка, която щеше да си завре носа навсякъде и да провери всичко със своя вграден радар за стил. Това е предизвикателство, на което с удоволствие ще се насладя. Особено се нуждая от предизвикателство, което мога да контролирам: като например дали ароматизираната свещ в спалнята за гости да има същият аромат като сапуна за ръце в банята за гости? Тъй като сега нямам контрол над чувствата на собственият си съпруг, насочвам вниманието си към по-второстепенни и неважни детайли: да изгладя ръбовете на памучните салфетки, да подредя марокански чаши за чай върху нощните шкафчета, да закача пресни билки и люти чушки в кухнята да съхнат, да извадя хавлиени кърпи с монограми; надявам се, че по-големите неща като недовършеното боядисване например, няма да бъдат забелязани. Същата тактика важеше и по отношение на Дан. Опитвах се да убедя себе си, че смешните, дори абсурдни дреболии в добрата ми работа като домакиня и съпруга – като сменя ножчетата в самобръсначката му или изгладя боксерките му – накрая ще допринесат за изглаждане на онова, което се случи. Освен това съм обидена и възмутена, че не забелязва усилията ми (макар да признавам, че не ги е искал). Сякаш смята, че гладенето на бельото му се полага по рождение.
В края на краищата търсех причини да се придържам към гнева си: търсех нещо, което да обвиня за цялата безизходица и срам. Нещо, което бе извън мен.
Дорийн пристигна рано вечерта и атмосферата бе напрегната. Не между нея и Дан, а между мен и нея, колкото и странно да звучи.
Предполагам, че причината е защото след сватбата не се виждахме често, но не мога да се отърва от чувството, че Дан е против приятелството ми с Дорийн. Макар и неволно.
– Всичко това е прекалено сладникаво! Просто не знам какво да кажа! – беше първото, което чух от нея, когато влезе в кухнята и вдигна една селска кана за мляко, която задигнах от огромната и в по-голямата си част гадна колекция на Айлийн.
– За каната или за кухнята? – попитах, без да очаквам отговор.
– Че то има ли правилен отговор на този въпрос?
Двете се спогледахме със саркастични усмивки, но на моята й липсваше ангажираност, а на нейната – хумор.
Жестокото остроумие някога бе нашият интимен език; фактът, че го черпехме една от друга, беше илюстрация за това колко близки бяхме. Неочаквано почувствах, че остроумието вече го няма. Беше останала само жестокостта.
Може би изпитвах криза на увереността. Не исках моят дом да е сладникав, но не бях достатъчно убедена в това и затова не можех да го защитя от безмилостната критика на Дорийн.
Така че не попитах отново, а се заех с приготовлението на вечерята. Тя се състоеше от нелепо висококалорична и угояваща паста „Карбонара“ с печен чесън и пармска шунка и прясна салата от нашата градина. Дан влизаше и излизаше от кухнята и в един момент ме възнагради с думите „Мирише много вкусно, скъпа“.
Дорийн вдигна вежди, които стигнаха до небесата, а аз моментално осъзнах нашата простонародна непретенциозност, въпреки че тази проява на мила комуникация помежду ни бе само незначителен пробив в отношенията ни. С изключение на този кратък момент Дан стоеше далеч от нас, докато Дорийн ме забавляваше с клюки за общи приятели и колеги. След като той се присъедини за вечерята, тя разказа няколко сексуални анекдота с излишни графични подробности с цел да го обърка и прогони от масата. И успя.
– Семейно щастие, а? – вметна саркастично, след като Дан се извини, че отива да се срещне с Гери за по бира.
Не бях осъзнавала, че се нуждая от разговор, докато пред мен не седна старата ми приятелка и не ме попита. Неочаквано всичко се изля от мен: несигурност ми относно избора на Дан, целувката ми с Анжело, случката с Ронан, как разруших всичко и как сега просто исках нещата да се оправят и всичко да бъде наред в моя брак. Докато се изповядвах, се почувствах добре и осъзнах колко много бях задържала всичко това в главата си през последните няколко месеца. Изливах го от гърдите си, а Дорийн кимаше дълбокомислено.