Лицето й изразяваше искрено разбиране и загриженост. Тя отвори още една бутилка вино, докато аз говорех, и напълни чашите ни. По негласно взаимно съгласие за храната винаги отговарях аз, а тя – за виното. Това беше стар и познат навик. Навиците вдъхват сигурност.
Когато свърших, Дорийн се протегна и взе ръката ми. Почувствах я малка и пухкава, като топка тесто между дългите й пръсти със съвършен маникюр.
– Искаш ли да знаеш какво мисля аз, Треса?
Облекчението от изповедта ми премина и аз неочаквано видях колко пияна беше тя. Докато бях говорила, тя беше пила.
Сега бе неин ред да разкрие душата си. Инстинктивно знаех, че това щеше да бъде изповед, която не исках да чуя. Преди да имам време да си събера ума и да извикам „НЕ!“, тя произнесе:
– Трябва да го напуснеш.
Отдръпнах се, но само вътрешно, не и физически. Тя стисна ръката ми с пиянски жест и каза онова, което била искала да каже още от деня, в който споделих с нея, че ще се омъжа за Дан. Каза всичко, което не исках да чуя. Всичко, от което се страхувах, че е истина.
Дан не бил достатъчно добър за мен. Той не бил Мъжът. Не трябвало да се съмнявам в това. Съмненията били лошо нещо; те означавали, че не съм направила правилния избор. Не бивало да „се предавам“. Нямало нужда да правя компромиси, трябвало да уважавам повече себе си. Още съм нямала четиридесет години и пред мен имало много време. Трябвало да следвам своите инстинкти и веднага да го напусна. Ронан бил лайно, но някъде навън имало още много други като него, които щели да накарат сърцето ми да бие и стомахът ми да прави салто. Заслужавала съм това, заслужавала съм онова. Била съм страстна жена... дъра-бъра... всичките ми нужди трябвало да бъдат задоволявани... дъра-бъра... заслужавала съм лудо влюбен и сроден по душа мъж... дъра-дъра-бъра...
Когато Дорийн започна да говори, аз се уплаших. Помислих си: не мога да слушам това, то е прекалено жестоко, стига до костите ми и ме наранява. Но тя продължаваше и аз осъзнах: нямах нерви да издържа. А след това си помислих: „Всъщност, Дорийн, всичко това са пълни глупости. Дан Е този, от когото имам нужда. Той Е онова, което искам и което заслужавам“. Защото неочаквано видях и проумях, че животът, любовта и бракът всъщност са много по-прости от това ровене и вглеждане в търсенето на перфектния мъж.
Аз искам, нуждая се и заслужавам да бъда обичана. Нима всеки човек не иска това? А Дан ме обича. Той заслужава да го обичам в отговор и аз полагам усилия да направя точно това. Не винаги е лесно, защото както изглежда съм привлечена от хлъзгави, заети само със себе си влечугоподобни задници, но неочаквано бях познах любовта на един добър мъж, а след това бях на косъм да го загубя, така че всичко това ме излекува от специфичното ми обсебване.
Може би моята естествена склонност към опасни мъже се бе променила или може би това бе зрялата любов. Колко самоуважение щеше да ми остане, ако разменя един прекрасен и добър човек срещу това да седя в някакъв тъмен бар в Манхатън и да чакам поредния холивудски Купидон да изстреля стрелите си към мен?
В края на краищата, господин Правилният е правилен само докато не направи нещо погрешно.
Оставих Дорийн да довърши речта си, сетне я разочаровах, като казах, че съм изморена и мисля, че е време да си лягам. Без драматично напускане на сцената. Тя пресуши чашата си и ме потупа по ръката с думите:
– Най-добре преспи, момиче. Знам, че ще направиш правилното нещо.
Дан се върна късно и се тръшна на леглото. Беше пиян и за пръв път забрави, че ме мрази. Така че правихме уморена, обикновена, небрежна любов. След това той се завъртя и протегна ръка, за да ме придърпа към себе си, но аз я върнах върху корема му, сетне се отдръпнах и загледах широките му мускулести рамене, които се отпускаха в ритъма на съня.
– Обичам те – промърмори той и окончателно потъна в сън.
– И аз те обичам.
Винаги го казваше пръв. Винаги си мислех, че това ми се отразява негативно. Сега мисля, че може би то отразяваше начинът, по който стояха нещата между нас.
Понякога един акт на любов не е онова, което казвате, че е, а онова, което не казвате. А Дан не казваше нищо.
– Имам предвид, как може да кажеш, че никога не си чувал за Уилям Фокнър! Това е просто смешно!