Може да изследвате смъртта, може да говорите за нея, може да знаете какво се случва, но нищо не може да ви подготви за нея.
Когато се грижите за един умиращ, вие не попивате нещата, които така отчаяно искате да запомните, след като той си отиде – гласът, който шепне молитва, ръката, която сграбчва вашата, очите, които минават покрай вас, гърдите, които се повдигат и спадат. Животът, в самия си край, е серия от малки чудеса, които можете да видите само след като човекът си отиде.
Мигът, в който чудото на живота свърши, ви се иска да бяхте гледали по-настойчиво, да оцените самия дар на живота, способността да общуваш, да виждаш, да дишаш.
Иска ви се да не бяхте пропилели толкова много време в искане на повече.
Тридесет и девета глава
Проклетият Гери.
Не можех да се свържа с него. Нали си беше куку, имаше мобилен телефон, но не знаеше как да го използва. От Лонгвил Авеню никой не отговаряше, мобилният на Дан беше изключен, а единственият полет, който можех да взема, беше на някаква евтина, долнокачествена авиокомпания, която нямаше дори телефон.
Бях изпаднала в такава паника, че дори не се сетих да позвъня на майка му. Нямах никаква представа какво се е случило. Не знаех дали е жив, или мъртъв. Премислих всички възможности – че може би е излязъл с проклетия мотоциклет, че може би е решил да оправи покрива на гаража, както се заканваше от седмици, или – о, мили Боже! – че е имало голяма електроповреда в работата му. Моля те, Боже, само да не го е ударил ток! Моля те!
Какво означаваше инцидент, по дяволите? Можеше да значи, че вече е мъртъв. Във филмите казват „случи се инцидент“. Не. „Случи се ужасен инцидент“ – това казват, когато някой умре. Значи не беше мъртъв. Или беше? Не, ако беше, Гери със сигурност щеше да го каже по телефона. Или пък нямаше? Това не е нещо, което предаваш безгрижно на рецепцията в хотела – „Съпругът ти е мъртъв. Моля, обади се вкъщи.“
Ако наистина беше нещо сериозно, Гери щеше да каже на рецепцията в хотела и те щяха да прекъснат моята реч.
Дадох знак на стюарда и си поръчах четири уискита. Изпих ги едно след друго на екс и потънах в сън, далеч от паниката.
Бях събудена с бутане пет минути след приземяването в почти празен салон. Главата ми се пръскаше по шевовете от болка, докато стоях на опашката за такси, а сърцето ми се присъедини към нея, тъй като опашката се точеше като змия, а аз се чудех как да стигна по-бързо до началото й. След като се качих в таксито, не знаех къде да отида. В болница, но в коя? Това произшествие вкъщи ли беше станало, или в Манхатън? Реших за всеки случай да си отида първо вкъщи.
Ръцете ми трепереха токова силно, че не можах да уцеля ключалката с ключа си. Почти се строполих върху вратата, краката не ме държаха от страх и се отправих към задната част на къщата. Ако имаше бележка, тя трябваше да е на кухненската маса. От лявата си страна дочух тихи звуци и отворих вратата на дневната стая. Влязох.
Телевизорът работеше, а Дан спеше на дивана. Главата му бе отхвърлена назад, устата му бе отворена и от нея се носеше идеалното гръмогласно хъркане на здравословно пиян човек. Беше смачкал една от моите прекрасни покривки пачуърк под главата си, а около него имаше разхвърляни остатъци от ергенска вечер: три кутии пица „Домино“, пепелник, пълен с наполовина изпушени цигари с марихуана и купчина кутийки бира „Будвайзер“.
В мен се надигна нечестива ярост.
– Какво, по дяволите, става тук? – извиках.
Той подскочи стреснато и изръмжа от болка. Когато одеялото се свлече, видях, че ръката му бе превързана през рамото.
– Ох!
– Мислех, че си МЪРТЪВ!
Изглеждаше леко объркан, докато разлюля превързаната си ръка.
– Съжалявам, че те разочаровах.
Усетих, че Гари се промъква зад мен и се завъртях към него като някой дервиш, преди да има възможност да отстъпи.
– А ти! Не ми се мяркай пред очите! Можеше да дадеш някакво смислено обяснение...!
– Съжалявам, Треса, кълна се, опитах да се обадя отново, но кабината в болницата беше разбита, а моят мобилен не работеше и...
Никога в живота си не съм била толкова ядосана. Щях да се пръсна.
– Не обвинявай Гери, скъпа, грешката беше моя. За миг се разсеях на пътя, а там имаше паднало дърво или нещо...
– И в следващия миг... ужас! Той падна, а аз бях точно зад него и… – намеси се Гери.
– Паднах на едната си страна и следващото, което си спомням… – продължи Дан.
– MЛЪКНЕТЕ И ДВАМАТА! – изръмжах, но не разпознах гласа си. Той прозвуча като грохот. – Ще си имате големи неприятности.