Любовта може да живее в ума и сърцето ти и може да бъде всичко, което искаш да бъде. Моята любов към Майкъл Тъфи, онова първо прекрасно лято, всичко това бе плод на фантазията ми. Онова, което бях споделяла с Джеймс, беше света, към който принадлежах. Любовта, която живее, любовта, която трябва да прави жертви, да прави компромиси, да споделя, да издържа; реалната, осезаемата, трудната, нежната любов – ето това бе реалността. Любовта, която можеш да докоснеш, която може да те успокои и да те пази: любовта, която мирише и има вкус на нещо познато, макар и невинаги да е сладка. Любовта, която не е нищо повече от кожа и дъх, може да стане с времето така естествена и необходима като водата.
Наследството, което Джеймс ми остави, беше неговото доверие. Той никога не ме критикува като съпруга, любовница или майка – въпреки че аз не бях идеална и в трите роли. Той имаше вяра в любовта ми към него, нищо че тя остана неизказана през целия ни съвместен живот. Джеймс виждаше любов в моето чувство за дълг към него и, въпреки че така и не бих посмяла да го призная, беше прав. Гледам торбата му за лов, на която избродих инициалите му, покривчицата за облегалката на стола му, която пазеше формата на скулите му, и си мисля, че във всяко нещо, което направих за него, всяка кифла, която изпекох, всяка яйчена черупка, която счупих, всяко листо маруля, което отгледах, не съдържаше нищо повече от една частица любов. Но тя бе достатъчна.
Джеймс събираше всеки мой жест и го складираше, така че в края на живота му знаех, че той се чувстваше обичан от мен.
Просто имаше нужда да му го кажа, преди да си отиде. При все това вярвах, че знаеше, че аз също имах нужда да му го кажа.
Джеймс беше любовта на живота ми, защото бях споделила живота си с него. Нямаше нищо мистериозно в това.
За мен моят съпруг беше моят хляб и масло. А какво тогава беше Майкъл? Е, може би просто лъжичката сладко отгоре. Така че накрая, въпреки и против себе си, аз обичах своя съпруг. Неохотно и никога абсолютно.
Но какво в този живот е абсолютно?
Нищо, освен смъртта.
АНГАЖИМЕНТ
Може да поемеш ангажимент да обичаш,
но не може да обичаш истински, без ангажимент.
ИРЛАНДСКО ЗАДУШЕНО
Това не е рецепта на баба мм, а лично моя. Защото понякога, без значение колко удоволствие си получил от работата на друг човек, нищо не може да замени рецептата, която си измислил сам.
За двама души се нуждаете от:
– Корона от агнешки котлети (около шест броя) – парче агнешки ребърца с гръбначен стълб
– 3-4 глави ситно нарязан лук
– Една скилидка ситно нарязан чесън
– Две шепи дребни пресни картофки
– 8 малки морковчета
– Една и половина чаша агнешки бульон
– 2-3 стръка наситнен розмарин
Начин на приготвяне:
В нагорещен оребрен тиган запържете котлетите от двете страни за по три минути, докато станат златисти. Преместете ги и сложете върху тигана лука и чесъна за една минута. Махнете и тях. Сложете горещия бульон в тенджера за сос и добавете картофите, морковчетата, чесъна, лука и розмарина, сетне изчакайте, докато заври.
Поставете агнешките пържолки върху тях, покрийте и задушавайте за 15 -20 минути на средно висока температура.
Извадете котлетите и зеленчуците с решетеста лъжица в плитка касерола. Покрийте с кърпа и оставете на починат 5 минути. През това време редуцирайте течността до една трета (при висока температура за 2-3 минути). След като се редуцира, добавете голяма чаша червено вино и оставете да къкри на висока температура за още 2 минути. Намалете температурата и покрийте с капак, за да се залази топлината.
Нарежете котлетите на шест парчета, поставете три от тях в чиния и наредете картофките и морковчетата около тях. Добавете соса с червеното вино, преди да сервирате.
Подредете около тях задушеното в масло бяло зеле., поръсено с кимион. (Половин глава бяло зеле., ситно нарязано се сварява при много ниска температура с две бучки масло за десет минути, добавете малко червено вино.Две минути преди да го свалите от огъня, добавете кимион.)
Четиридесет и първа глава
Първата година от моя брак не премина точно както я бях планирала. Във всяко едно отношение. Кариерата ми като автор на готварски книги буквално спря (надявам се временно). Пилотното ми телевизионно предаване остана, меко казано, незабелязано, а книгата ми „Рецептите на една ирландската баба“ бе изпреварена от „Рецепти от ирландската кухня“, написана от една малка предателка, една истинска крава, която беше моя асистентка. Дан продължи да ме успокоява, че всичко ще се оправи, докато аз си мислех, че ще го убия. За негово щастие нещата се развиха както трябва, макар и не по начин, който някой от нас можеше да предвиди.