Любовта не е нещо, което може да анализирате или да разберете. Ако се вкопчите в нея прекадено силно, тя си отива. Ако я стискате прекалено силно, ще завехне и ще умре. Понякога любовта съществува само в умовете на глупавите млади жени. Може да получите любовта на някого и да я пропилеете. Но в този случай глупакът сте вие. Когато давате любов, тя расте и разцъфтява вътре във вас, като внимателно обгрижвана роза. Любовта е радост. Тези, които обичат, без значение какви обиди и унижения търпят, нито какви препятствия трябва да преодоляват, винаги са изпълнени с радост.
Джеймс ме обичаше и се научи да бъде щастлив по този начин. А това, че аз никога не го обичах в отговор, беше само моя глупост, безумие и накрая – загуба.
МЪДРОСТ
Няма магическа рецепта.
Благодарности
Благодаря на цяла общност жени, чиято практическа и емоционална подкрепа ми позволи да напиша „рецептите“. Тереза Гилмартин, Дирдри Макгиви, Рене Кериган, Сабине Лейси, Хелън Фалконър, Ди Хана и Шийла Смит.
Бях много щастлива от щедростта и предаността на хората, които работиха директно с мен: моите литературни агенти Мариана Гън О’Конър и Вики Сатлоу, редакторите Петернел, Имоджин и Алисън и най-вярната ми читателка Уна Кун.
Благодаря на хората, които ми помогнаха в проучванията – моята леля Морийн Мъри и прекрасните ми братовчеди Кати и Мишел. Благодаря ви за щедрото гостоприемство и приятелство. Също така благодаря на Морийн Нолан, Джон Килкени и Джо Бърни за това, че споделиха своите истории и идеи с мен, и на Дирдри Фарел – моят юрисконсулт, за нейните правни съвети.
На майка ми Мойра, за нейната щедрост и любов, които са непресъхващ източник на кураж и вдъхновение. Нямаше да мога да напиша тази книга без нея.
Накрая и на моя съпруг Нийл – за спокойния начин, по който ме подкрепяше, смятайки, че дори не забелязвам. Благодаря ти.
Рецептите в тази книга знам по наследство или въз основа на онези рецепти, дадени ми от много ирландски жени.
Една рецепта е истински подарък и затова аз бих искала да призная щедростта на членовете на семейството ми и на приятелите, които споделиха с мен своите кулинарни тайни.
Рецептите за сладко от цариградско грозде и за пай с ревен са възстановени от спомена за рецептите на моята баба по майчина линия – Ан Нолан. Баба предпочиташе квасените храни и харесваше паят да ухае на цариградско грозде и ревен. Тя обаче не обичаше захар и тъй като не може да се направи сладко без захар, нейният пай най-често бе, ако използвам собствения й израз – „Толкова кисел, колкото е в ада!“.
Рецептата за меденият кейк е моя, със съветите и окуражаването от страна на моята братовчедка Мери Нолан, чийто съпруг Майкъл отглежда пчели.
Приказните сладкиши са по рецепта на майката на моята приятелка Уна – Мери Морис. Мери има цяла армия от внуци (в това число и моят син) и техният глад ги кара влизат и излизат от къщата й, като всички знаят къде стоят кутиите, в които се пазят прочутите й приказни сладкиши. Аз също знам.
Кафявият хляб – Анна Макгриви от Килкели бе неизчерпаема мина за информация относно правенето на хляб и за индивидуалната хаотична природа, според която всяка жена усъвършенства своята собствена рецепта. Вдъхновена от нашите разговори, аз всеки ден правя моя собствен хляб и все още продължавам да търся точната рецепта.
Кейк с бира – коледният кейк на Маргарет Галвин е легендарен и аз съм й безкрайно благодарна, че ми позволи да публикувам нейната фантастична рецепта в тази книга. Толкова съм благодарна, че една част от мен направо страдаше да я видя публикувана, тъй като наистина е много специална. Ако в тази книга има поне една рецепта, която си заслужава да бъде опитана, да знаете, че това е тази. Насладете й се и мислете за Маргарет. Тя е специална дама.
Бокси (картофените) палачинки – тази традиционна ирландска рецепта ми напомня за кухнята на баба ми по бащина линия Катлийн Пруни. Тя бе истински социален център в Лонгфорд. Баба ми никога не бе далеч от печката и постоянно хранеше семейството и съседите, когато минаваха покрай нея за ежедневните местни „новини“. Преди да се омъжи, тя била икономка на свещеника и винаги е била прекрасна готвачка на традиционни ястия, а дъщерите й Анджи и Морийн продължиха традицията в Киллое и Ню Йорк. С удоволствие бих включила още много техни рецепти – кейк с варени плодове, говежди гърди, но тази рецепта е специално в нейна памет и чест.