Милан Асадуров
Речник на Нищото
На Даниил Хармс, Кърт Вонегът и Дъглас Адамс със завист и уважение
Въведение
Този енциклопедичен речник съдържа 999 само на пръв поглед ненужни тълкувания на понятия и личности от Енциклопедията на Нищото, предназначени за поколенията, чието невежество се дължи единствено на отдалечеността от времето, за което става дума в хрониките, но животът показва, че без тези обяснения трудно могат да се осмислят първите две книги от историите за Нищото.
Речникът обхваща тесния период от 7 634 111 г. пр.Хр. до 2164 г. сл.Хр. по официалното летоброене на Земята. Необичайната датировка по всяка вероятност ще затрудни читателя, но какво да се прави, като оригиналните хроники отчитат времето именно спрямо краткия живот на Исус Христос. За улеснение ви предлагаме следните формули за преизчисляване, които ще ви помогнат да се ориентирате по-добре:
— ако съответната година е преди Христа, трябва да я извадите от числото 12 846 312 431, за да отчетете времето от възникването на материалната вселена до настъпването на даденото събитие;
Например: Александър Велики е роден в 356 г. пр.Хр. по земното летоброене и в 12 846 997 575 г. от възникването на вселената, защото 12 846 997 931 — 356 = 12 846 997 575
— ако съответната година пък е след Христа, трябва да я прибавите към числото 12 846 312 431.
Например: Хък Хогбен излиза от своята стъкленица в 679 г. (сл. Хр.) по земното летоброене и в 12 846 998 610 г. от възникването на вселената, защото 12 846 997 931 + 679 = 12 846 998 610
И изобщо да не ви минава през ума, че числото 12 846 997 931 е случайно!
За разлика от нулевата година по земното летоброене, която се разминава с четири години, три месеца и два дни от действителната дата на раждането на Христос, драконът Трифон установи с прецизни научни методи, че първият опит братя Хогбен да създадат материалната вселена (довел до бъркотията, който земните жители наричат Големия взрив) е направен именно в 12 846 997 931 г. пр.Хр.
Добросъвестният читател навярно ще забележи, че в този речник има дати, заместени с въпросителни. Това не е слабост на изданието. Работата е там, че в стремежа си да преодолее някои пропуски в отчитането на датите в земните компютри в навечерието на 2000 г. (сл. Хр.) драконът Трифон унищожи всички електронни данни за смъртта на любимите си хора и герои с тайната надежда да ги обезсмърти. Редакторите на изданието с много труд възстановиха онези дати, които все още се съхраняват на хартия. Неоценима помощ не само в това отношение им оказаха и архивите на „Енциклопедия Британика онлайн“, „Майкрософт Синемания онлайн“ и сървърите „Яху“ и „Алта Виста“ в Интернет.
Накрая още нещо. Навярно вече сте забелязали, че най-трудните понятия в хрониките, намерили място в речника, са отбелязани с курсив. Това не е интелектуална провокация или опит да се тества пъргавината на вашия ум, а рекламен трик по-често да правите справки в Речника на Нищото.
И така, пожелаваме ви приятна разходка в близкото минало на планетата Земя!
Хан Омуртаг: Човек и добре да живее — умира и друг се ражда…
Плутарх: …и не непременно във великите дела се разкрива добродетелната или порочната натура…
Йосиф Бродски: По своята безнадежност опитите да възкресиш миналото приличат на старанието да постигнеш смисъла на битието.
ХХ век — мрачен период от официалното летоброене на Земята, когато глупостта на хората се вихри със страшна сила; само през 1914–1945 г. страданията на човечеството далеч надхвърлят злините от всички предшестващи векове, взети заедно, и на всичко отгоре се появява телевизията
ХХI век — глупостта продължава се шири на Земята, но жертвите са по-малко и са за сметка на глада, тероризма, наркотиците и природните катаклизми, неподвластни на „американския начин ни живот“
ХХII век — ненадейно започва по-светъл период от официалното летоброене на Земята, но не се знае как ще завърши
6 декември — една от трите фактологически (или печатни?) грешки в първата хроника; от вълнение драконът Трифон обърква датата, на която Ана-Мария зачева; истинската дата по Григорианския календар е 9 декември, когато Света Ана зачева Дева Мария
Абу Али Хюсеин ибн Абдулах ибн Сина (наричан от европейците Авицена) (ок. 980–1037) — велик таджикски философ, лекар, естествоизпитател и поет; някои изследователи смятат неговия „Медицински канон“ за по-ценен от всеки медицински справочник през ХХ в.