— Гръм и мълния! Ама че катерене падна! Бих предпочел да се изкача на хиляди мачти, отколкото да сляза обратно от тази планина.
Добрият човек съвсем забравяше, че все пак той непременно трябваше да се спусне от нея.
— Да не би да искате да слезете оттук, сър? — запитах аз, като му посочих пропастта.
Той протегна един след друг десетте пръста на ръцете си.
— Никога не би ми дошло това наум. Мисля, че бих се смъкнал толкова бързо долу, че капитан Фрик Търнърстайк би лежал на дъното като разбит кораб и тогава не биха могли да се различават нито корпуса, нито мачтите или пък напречните греди.
— И въпреки това трябва да слезете!
— Аз? Да е наложително? Чарли, идвам при вас преизпълнен с най-добри и справедливи намерения, а вие искате да ме изпратите на сигурна смърт. Право ли е това от ваша страна?
— Е, добре, какво ще стане с човека долу, ако не го извадите?
— Човек ли! Къде?
— Направете като мен: легнете по корем и погледнете надолу!
Капитанът стори това със значителна предпазливост и после запита:
— Китаец. Нали, Чарли?
— Да.
— Как ли е влязло това момче в този кафез?
— Навярно сам ще ни каже това. Откъм морето не може да стигнем при него. Невъзможно е поради страшния риф. Значи трябва да слезем оттук.
Лицето на капитана доби отчаян вид.
— Слушайте, Чарли, на драго сърце бих помогнал на човека, но каква полза ще има той от това, ако заради него си счупя врата и краката?
— Това е вярно. Тогава аз ще се опитам да сляза.
— И с вас няма да стане по-добре — каза той страхливо.
— Ще видим! Да стигна до долу е невъзможно, но добре, че нося ласото си. Вижте онзи планински банан, който расте на ръба! Оттам ще се спусна на тясната площадка, която се намира под него, и вашата задача ще бъде да уловите ласото, което ще ви хвърля при връщането си и да го завържете за стъблото на дървото. Разбира се, ще го придържате, докато се изкачвам.
Отидохме при банановото дърво, на което завързах ласото до сами земята. После хвърлих дрехата и шапката си и се спуснах към споменатата площадка, която се намираше може би на петдесет стъпки под нас.
— Отвържете ласото, капитане!
— Aye, aye! Ho внимавайте, Чарли! Ако паднете, никой не ще може да ви помогне!
Увих ласото около себе си и продължих да слизам. Цялата височина на скалата беше може би около двеста стъпки. На опитен планинар, на когото не му се завиваше свят, не беше мъчно да продължи слизането надолу от четири стъпки широката площадка, на която вече се бях спуснал аз. На около двадесетина крачки над дъното на котловината обаче тази възможност беше напълно осуетена. Стигнах дотам щастливо.
Китаецът с напрежение беше следил движенията ми. Сега обаче нададе вик на разочарование. Обърнах се с лице към него и го запитах на Kuan-hoa [9], защото предполагах, че така на всяка цена ще ме разбере.
— Как се казваш?
— Конг-ни.
— Откъде си?
— От Тиен-хиа [10], там на запад, отвъд морето.
— От коя провинция или град?
— От Куанг-чой-фу [11] в провинция Куанг-тонг.
— Как попадна тук?
— Бях на една Лунг-йен [12], която вчера беше разбита от тайфуна. Вълните ме хвърлиха тук и трябва да умра, ако не ме спасиш.
— Можеш ли добре да се катериш?
— Аз съм изкачвал всички планини на запад. Очите ми са добри и краката ми не треперят. Но главата ми се удари в скалите и ми се вие свят, а лявата ми ръка е наранена и изпитвам големи болки.
— Ако сподавиш болките си, ще мога да те спася.
— Ще ги сподавя.
Размотах ласото и спуснах края с примка долу.
— Стегни този ремък около тялото си под мишниците! Аз ще те изтегля!
Поради широкото му облекло и ранената ръка мина доста време, докато той беше готов.
— Няма ли да ме изпуснеш? — запита той и погледна нагоре.
— Не. Отблъсквай се с дясната си ръка от стената и помагай с краката!
Той изпълни това наставление и след няколко мига стоеше пред мен блед и възбуден до най-висша степен. Беше още много млад — най-много двадесет и четири годишен. Сигурно изпитваше големи болки, защото, докато го изтеглях, беше прехапал до кръв устните си.
— Дай ми ръката си! Искам да видя какво й е.
— Лекар ли си? Учил ли си «Чанг-шии-туни» [13] и «Ванг-пинг-тсун-чюк» [14] — запита той.
— Изучавал съм и двете, а също и «Ю-циан-и-цинг-кин-киан» [15]! — отвърнах аз, за да му вдъхна доверие. — Покажи я!
12
Буквално «Драконово око» — така китайците наричат един вид от техните джонки, на издигнатата предна част на които е изобразена драконова глава с извънредно големи очи.
13
«Лекарското изкуство на Чанг-ши» — книга, издадена през 1705 г. от Чанг-лу-ю, синът на този прочут лекар.
15
«Златното огледало на лекарското изкуство» — и трите споменати книги принадлежат към класическите медицински съчинения на китайците.