— Говори!
— Искаш ли да станеш син на един Фу-юен [24]?
Изненадах се при този въпрос, който в родината ми би звучал подобно на това, ако ми бяха предложили от обикновен гражданин да стана син на краля на Бавария или Саксония. Конг-ни не биваше да се осмелява да си прави шега с мен, а аз почти никак не познавах загадъчната страна, в която се готвех да навляза. Затова запитах просто:
— Възможно ли е това?
— Аз ще го направя възможно, за да те зарадвам.
Този отговор беше даден с тон, който звучеше напълно убедително. Фу-юенът е първият чиновник на Пинг-фу, когото ние в Европа наричаме вицекрал, и има в ръцете си цялото административно управление на една провинция. Кой беше този Конг-ни, който можеше да ми направи такова предложение? Тук се намерих пред непознати отношения и трябваше да се държа толкова безразлично, колкото беше възможно.
— Но аз вече си имам баща — отвърнах.
— Твоят баща не е тук. Ти не си слуга на Фо, нито на Буда, а си Тиенчу-киао [25]. Забранява ли ти вярата да имаш втори баща, докато си тук в Тай-цинг-кун [26]?
— Не.
— Тогава направи каквото ти предлагам, защото така ще станеш Чиндзе [27] и ще можеш да отидеш и да пътуваш, където искаш.
Не можеше да ми бъде направено по-изгодно предложение. Колко щастлив би се чувствувал някой от онези, които са рискували живота си, за да изследват Китай. Но за мен то беше толкова непонятно, бих казал дори толкова нечувано, че почти исках да го отхвърля. Въпреки това, след известно размишление, казах:
— Ще вземе ли някой слуга на Фо или Буда за свой син един Киао-хю [28].
— Да. И защо да не може и да не иска? Вашият Бог казва: Аз съм ваш единствен Бог. Нашият Тиен-вен [29] обаче ни поучава, че има един баща и ние всички сме негови деца. Има три големи религии: нашата, вашата и тази на хоей-хоей [30]. Те имат ли-пай-се [31] и казват: «Нашата религия е най-добрата.» Вие имате тинг-син-ло [32] и казвате: «Нашият Господ е единственият», а ние имаме пагоди и храмове и казваме: «Трите религии са една.» Защо да не станеш син на един човек, който почита религията ти, както и ти неговата?
Безсмислено беше в този миг да влизам в религиозен спор с него. Думите му звучаха извънредно толерантно и подкупващо, но същевременно те показваха и главната пречка, която се противопоставя на християнските мисии в Китай — безразличието. Думите «Сан-киао и-киао» — се срещат навсякъде в голямата Средна империя, но този израз: «Трите религии са само една», не е резултат от подробни изследвания или грижливи сравнения, а е продукт на религиозно безразличие, което едва ли може да се намери другаде в такива размери. Християнската пропаганда вече си проби път почти по цялата земя. Ислямският възглас «Аллах ил Аллах, Мохамед расул Аллах» беше носен напред от ордите на диви азиатски завоеватели. Обаче прочутото «Омм мант гадме хум» не познава задачата на нашето повелително «Вървете по целия свят!» Китай остана затворен за другите нации не от щадене на другите религии, а по политически причини. Религията оставя китаеца съвършено хладен и ако му се държи някоя дълга и настойчива реч за величието на християнското учение, то той търпеливо слуша с привидно внимание, както това изисква прочутата китайска учтивост, и после съвсем дружелюбно ще каже: «Това е добро, хубаво и аз мога да те похваля, че вярваш във всичко това. Защо да споря с теб? Твоята религия е добра, религията на хоей-хоей е добра, а и моята също е добра; сан-киао и-киао, трите религии са една и ние всички сме братя!» Би било голяма грешка след тези думи въпросът да бъде зачекнат отново, но ако това се направи, той благосклонно се усмихва и отвръща: «Навярно ти още не си чел книгата с наставления за обноските на всички класи по всички места и при всички случаи в живота? Ела в моя дом и я вземи! Или предпочиташ да ти я изпратя?»
Да се победи тази пасивност е по-мъчно, отколкото дори активната съпротива, което ще потвърди всеки опитен китайски мисионер. Не бях дошъл в Хонконг като такъв и затова можех да си позволя да избягна религиозния спор с Конг-ни. Затова отговорих:
— И този човек е Фу-юен?
— Да, Фу-юен — кимна той.
— Значи един от висшите чиновници в страната?
— Той е Куанг-фу (мандарин) с червено копче. Много могъщ е, но вече е много стар. Хоанг-шан [33] му е дал позволение да носи две паунови пера и да си почива от службата.
Значи пенсиониран чиновник! Но трябва да беше влиятелен, тъй като беше мандарин от първи ранг и можеше да носи две паунови пера, докато само най-знатните Ко-лао [34] носят три, а Та-хиа-фу [35] обикновено само едно.
35
Втора класа на благородниците, от която се назначават вицекралете, президентите и т. н.