— Има ли той син? — продължих да разпитвам аз.
— Да, един.
— Но може ли според вашите закони да вземе втори?
— Законът не позволява, но императорът ще позволи.
— При него ли е синът му?
— Не, той е при тебе.
Вдигнах смаян поглед.
— Значи ти говориш за твоя баща и си син на помощник-управителя?
— Да. Искаш ли да станеш мой брат?
Това беше повече от добре. Нима той с предложението си искаше да ме възнагради за това, че бях спасил живота му? Не бях склонен да отблъсна едно такова голямо преимущество и затова отговорих:
— Да.
— Ти говориш нашия език. Но можеш ли също така да пишеш?
— Само сианг-хинг [36], а това е много малко.
— Тогава ти ще ми диктуваш, а аз ще пиша.
— Какво?
— Ще съчиниш нещо, което ще изпратим на Ли-пу [37]. Синът на един Фу-юен трябва да бъде учен, за да може да стане Нан-фи, Хой или Кунг [38].
— Това беше изненадващо. Почти ми се стори, че китаецът се подиграва с мен. Един «скитник по света» трябваше да се състезава в Китай за академична диплома. Веднага отвърнах с шега:
— Какъв трябва да стана? Сиеу, Key-джин или може би дори Пин-се?
— Ти си много мъдър и можеш да станеш Пин-се. За да постигнеш това изведнъж, ще напишеш три труда — по един за всеки чин. Те ще бъдат предадени на Ли-пу и тогава чрез един-един-ствен изпит ти ще можеш да придобиеш най-високия чин.
— Ще го направя. Кога ще ти бъде удобно да пишеш?
— Когато пожелаеш.
— Тогава ще напуснем кораба веднага, за да купим хартия, туш и четка.
— Ще изпълниш ли една моя молба?
— Каква?
— Остави ме да сляза сам. Аз ще ти донеса бързо онова, от което се нуждаеш!
— Съгласен съм! — усмихнах се аз, защото се усъмних в добрия Конг-ни, че ми беше направил тези толкова изгодни предложения само за да може да офейка, като се отърве от всякаква признателност. — Как се казва баща ти?
— Фу-минг-цу.
Значи нещо като граф, според европейските схващания!
— Къде живееш?
— Скоро ще научиш!
Исках да го запитам още нещо, но бях прекъснат от един вик на моя стар Фрик Търнърстайк, толкова необикновен, че веднага се извърнах.
През време на нашия разговор с Конг-ни ние бяхме хвърлили котва между английски и холандски кораби и сега бяхме заобиколени от множество лодки, притежателите на които предлагаха на нашия екипаж всичко възможно за продан. Един търговец на плодове тъкмо се беше настанил до хвърленото надолу въже и странният вик на капитана беше отправен към него.
— Добринг денинг! Каквонг иматенг занг продаванг? Китаецът, по всичко личеше, не го разбра, но предположи какво иска да каже.
— Ли-хи [39], ли-хи! — извика той, като държеше ветрилото пред устата си, за да разцепи звука. — Ли-хи, ли-хи! Си-куа [40], си-куа!
Капитанът ми махна да се приближа. — Чарли, елате тук! Какво всъщност реве този човек? Какво значи ли-хи?
— Предлага ви орехи, които лежат в лодката. Те са много хубави и вкусни като пъпеши.
— А си-куа?
— Дини.
— Гръм и мълния! А не можеше ли да каже това веднага?
Той се наведе над корабната ограда и започна да маха.
— Ниенг шенг купименг! Качетенг сенг понг стълбитанг!
Той даде нареждане да се спусне външната стълба и китаецът донесе на бамбукова кобилица доста голямо количество от своите увити в зебло плодове.
— Вижте, Чарли, човекът ме разбира! Наистина, нещо извънредно много е да знаеш, че говориш езика на един народ. И това дължа на вас, Чарли, на вас и на неподозирания ми талант да изучавам чужди езици, в който досега, не мога да разбера защо, се съмнявах толкова много. Ще купя всичката стока на този човек.
Търговецът беше разтворил зеблата. Търнърстайк пристъпи към него, посочи му орехите и го потупа доста снизходително по рамото.
— Каквонг струванг орехитенг?
Запитаният, който беше разбрал добре пантомимата, вдигна шепа орехи и отговори.
— И циен!
— Виждате ли, Чарли, че пак ме разбра? Но изглежда, че говори по-зле китайски, отколкото го разбира! Какво иска да каже със своето «и циен»?
— Това значи: един циен.
— А какво е един циен?
— Малка монета, каквито виждате нанизани на шнура на шията му. В Европа ги наричат сапеки, монголците казват дехоси, а говорещите английски език народи ги наричат каш. За една германска марка могат да се получат от двеста и петдесет до триста парчета.