— Значи ще имам шепа орехи за половин цент?
— Разбира се. Тук всичко е извънредно евтино.
— Well, тогава ще продължа да питам!
— Питайте, сър! — отвърнах аз, любопитен да чуя пак неговия смешен китайски.
Той посочи дините:
— Ценатанг нанг тезинг дининг?
Китаецът вдигна две от най-хубавите.
— Сан циен!
— Сан циен? — повтори Търнърстайк. — Този човек говори ужасен китайски. Какво казва, Чарли?
— Три сапехи.
— Две толкова големи дини за цент и половина? Този човек трябва да е крал стоката си! Ще я взема всичката!
Той направи движение с ръце, като че ли обгръщаше целия запас.
— Взиманг всичкинг орехинг и дининг!
Търговецът ги преброи и после ги струпа на един куп.
— Каквонг трябвонг данг платянг?
— И чун!
— Какво казва, Чарли?
— Един чун, или един циан — значи сто сапеки, най-много петдесет цента. Не зная точно какъв е сега курсът.
— За един такъв куп плодове? Чакай, той има още в лодката. Ще ги взема всичките, защото този човек ме разбира толкова чудесно!
И той посочи долу към лодката.
— Качетенг цялатанг стоканг. Азинг щенг янг купинг.
На лицето на китаеца се изписа голямо задоволство и той донесе всичко.
— Каквонг струванг всичконг заеднонг?
— Се чун!
— Ужасен китайски! Какво иска да каже, Чарли?
— Четири чуна или четиристотин сапеки.
— Страшно евтино! Но откъде ще взема сапеки?
— И аз нямам. Дайте му английски или американски дребни пари. Сигурно ги познава.
Капитанът даде на търговеца цял долар и получи назад почти цялата връв сапеки, която висеше на врата на китаеца. Циените са единствените монети, които са пуснати в обращение в Китай. Златото и среброто се смятат за стока и биват приемани за заплащане на кюлчета и на тегло. Сапеките са от пиринч и са кръгли. В средата си те имат четириъгълни дупки, за да могат да се нижат на връв. Да се носят сапеки за пет долара, това е товар, за който са нужни значителни сили.
В това време се приближиха и наемни лодки и Конг-ни се приготви да се качи в една от тях. Разбира се, той нямаше никакви средства и аз му предложих помощта си.
— Ти си добър, но аз нямам нужда от нищо — гласеше отговорът му.
После той слезе в лодката и се отдалечи. Не очаквах да го видя никога пак и се обърнах да наблюдавам оживлението, което беше настъпило върху палубата поради пристигането на пристанищните чиновници и други хора. Неочаквано забелязах една лодка, която се приближаваше към нас, карана от двама гребци. В нея седеше мандарин от пета класа, с кристално копче. Лодката спря и мандаринът се качи на борда. Беше Конг-ни.
Смаях се повече на промяната, която беше станала с него в толкова късо време, отколкото на обстоятелството, че той носеше знака на един Куанг-фу, без да беше достигнал законната възраст за това. Той се приближи към мен и усмихнат ме поздрави.
— Сега ще узнаете кой е Конг-ни. Имаш ли време да ми диктуваш?
— Да. Слез с мен в каютата!
Той ме последва и извади от дългите ръкави на кафтана си нужните неща за писане. После седна и запита:
— За какво искаш да пишеш, та да станеш Сиеу-цеу? Помислих малко и избрах географска тема, защото чрез нея най-добре щеше да изпъкне «Цъфтящият ми талант», което значи в превод Сиеу-цеу.
— Избирам за заглавие «Ниан иан кунд фе» [41]. Съгласен ли си?
— Да, защото това е тема, която ще те направи много прочут.
Работата започна. Аз диктувах и той пишеше. Въпреки мъчното китайско писмо, ръката му се движеше толкова бързо, като че стенографираше. Разбира се, познанията ми по езика бяха твърде недостатъчни. Той трябваше да ми помага и след два часа свърших краткото си съчинение. Двата си следващи труда озаглавих: «Пен цао и джин» [42] и «Хио тиан ти» [43]. Те бяха завършени още преди да се стъмни напълно и дори добрият Конг-ни се учуди на моите «необикновени и нечувани знания», които според него съм вложил в тях. Аз обаче ще призная открито и честно, че се бях потрудил да си спомня най-безсмислените неща и да ги облека с дрехи, които не можеха да бъдат по-бомбастични. Един европеец още от двадесетата дума би разбрал положително, че има пред себе си един безочлив преписвач или неизлечим душевноболен човек.
Тъкмо бяхме заети с това да закачим листовете един за друг, написани по китайски обичай само от едната страна, когато капитанът влезе.
— Чарли, вие ме помолихте да не ви смущавам, но въпреки това трябваше да дойда, защото човекът вече ме нервира.