И сега този идол можеше да бъде опасен за мен? Може би защото бях Тао-це, а не манджурец.
Що се отнася до Лунг-ин — «Хората на Дракона», — за тях бях чувал и чел вече доста. Китайски пиратски джонки е имало във всички времена и има и днес. В открито море тези хора са храбри, но още по-отчаяно смели са речните пирати, които упражняват престъпния си занаят по онези реки на Китай, край които се намират по-значителните градове. Те извършват светкавичните си нападения както денем, така и нощем посред милионното население и имат връзки от най-нисшите слоеве до най-високите мандарински кръгове. Те образуват много разклоняващи се и въпреки това тясно свързани съсловия, които се управляват по много строги закони — страшни паразити в тялото на народа, разбойнически държави в държавата, която не може да им се противопостави. Ако в един град с населението на Пекин, Нан-кин или Кантон всекидневно безследно изчезват известно число хора, това съвсем не възбужда вълнение. А осмелят ли се пиратите, което всъщност не става рядко, да посегнат на чужденец, консулите се застъпват и се започва следствие, което обикновено завършва с… безнаказаното изчезване на престъпника. За това има причини, между които и няколко, за които мандарините не обичат да говорят.
Най-после аз заспах. Но и в съня мислите продължиха да ме преследват. Плитката, която Конг-ни ми беше подарил, се превърна в страшна боа и се уви около тялото ми, за да ме задуши. Добрият Фрик Търнърстайк седеше като най-висш идол в една пагода, бълваше огън срещу мен и ревеше: «Бягайтенг, Чарлунг, иначенг шенг винг изяменг!» Побягнах, но пагодата се превърна в огромен дракон, който ме настигна, хвана ме, издигна се с мен в облаците и после ме захвърли върху куп от дини и орехи, които изведнъж оживяха и поискаха да ги изям. Направих им това удоволствие и когато погълнах и последния, появи се китайският бог на войната, погледна ме с гневно лице, хвана ме за ръката, разтърси ме заплашително и извика:
— Хиляди гръмотевици, Чарли! Събудете се най-сетне, ако не сте мъртъв. Или трябва да ви откъсна ръката?
Разтворих очи и се видях приятно разочарован: страхотният бог на войната се беше превърнал в моя добър Фрик Търнърстайк.
— Какво има, капитане? — запитах го.
— Какво има ли? Хм, вече е ден от два часа, а вие още лежите тук, охкате, стенете и хленчите така, че и камък би се съжалил над вас. Какво нещастие ви се е случило?
— Сънувах, че сте идол в една пагода и искате да ме погълнете.
— Аз… вас? Това би ми дошло наум само ако бях идол! Но пригответе се за пътуване! Закуската ви е готова. Аз вече свърших с нея, и после можем да излезем.
Изкачих се веднага на палубата, за да изпия чая си. През това време капитанът избра една от наемните лодки и я повика. Водачът й послуша и се приближи до стълбата.
— Елатенг горенг! — извика Търнърстайк.
Движението на ръката, с което той придружи тези думи, беше толкова ясно, че човекът не можеше да не го разбере. Той се изкачи.
— Ниенг искаменг данг отидеменг донг Кантон. Можешенг линг данг нинг заведешенг?
— Кантон? Куан-чой-фу? — запита китаецът. — Че!
— Че! Ужасен китайски! Какво иска да каже човекът, Чарли?
— Нима вече забравихте, че «че» значи да?
— Ах, тъй! Хм, почти бях забравил това. Но вие виждате, че говоря чудесно китайски, защото човекът ме разбра дума по дума, иначе не би отговорил с «да». Ще го наемем ли, Чарли?
— Нямам нищо против, капитане. Разберете се с него!
Капитанът изпълни предложението ми.
— Ниенг пътуваменг дваманг душинг. Колконг искатенг нанг денинг?
Запитаният кимна с глава. Търнърстайк пристъпи по-близо до него и поясни:
— Колконг искатенг, данг получитенг?
Резултатът беше същият, както преди и затова той се обърна към мен.
— Този човек не разбира дори матерния си език. Опитайте и вие щастието си, Чарли!
— Както искате, капитане! Но преди това трябва да запитам дали наистина възнамерявате да изминем дългия път до Кантон с лодката на този човек. Оттук корабът отива до Вам-поа за почти цял ден, а оттам до Кантон има цели дванадесет английски мили.
— Зная всичко това, Чарли, но аз искам да опозная страната и хората. Разбирате ли ме? Затова взимам такова бамбуково кану, та да мога да спирам, където поискам, щом реша да сляза на суша. Все ми е едно колко е далеч Кантон и кога ще пристигнем там, защото ние имаме време. Дал съм вече нареждане на кормчията, който ще ме замества, докато отсъствуваме. Освен това, ако искаме да напредваме бързо, можем да се завържем с въже за някой параход. Разбрахте ли, Чарли?