— Напълно. Но ако наистина искаме да изучаваме заедно земята и хората, то бих предпочел да започнем тук, в Хонконг, който е най-близо до нас.
— Имате право, пълно право. Нека този човек най-напред ни закара дотам.
Наех китаеца за три чуна дневно. После се качихме в лодката и му поръчахме да ни закара в града.
Хонконг е бил избран от англичаните като място за колония с онзи практически остър поглед, който е присъщ на британския островен народ. Островът, на северната част на който се намира той, е силно планински и обхваща около осемнадесет до двадесет квадратни английски мили. Положението на този остров дава преимуществото на просторното пристанище да има два входа, така че почти при всеки вятър в него може безопасно да се влиза. Водите на пристанището са толкова дълбоки, че кораби с петнадесет стъпки подводна част могат да спират на съвсем близко разстояние от брега. Мекото и глинесто дъно е отлично за хвърляне котва, а високите планини дават добра защита от толкова честите там есенни и зимни бури.
Разхождахме се из улиците на китайския град. Повечето от тях бяха мръсни и вонящи. Намерихме тесни, тъмни, задънени улички, по които се блъскаше тълпа, с малки бамбукови къщички, долният и отворен етаж на които служи почти винаги за локал, а зад него се намират няколко мрачни помещения и тясна стълба, която води към малко издадените напред спални. Дюкяните са отворени по цялата си ширина и позволяват да се види семейният живот вътре.
Тук ще забележите обущар да прави от онези копринени обувки, подметките на които се състоят от извънредно здрав филц. Там декоратор се занимава с оцветяване на чаши, многобройните лакови покрития на които трябва да съхнат цяла година. До него се намира магазинът на сараф, който умее да си служи толкова хитро със своята суан-пан [54], че е нужно голямо внимание, за да не бъдете излъгани. Срещу него работи шивач, седнал по турски, с подвити крака, точно както и нашите, което, изглежда, е шивашки навик по цялата земя. Наблизо има ресторант, който според изложения вън лист и според вида на плодовете, зарзаватите и месото на витрината трябва да е доста добър, а наблизо до това съблазнително място се блъска тълпа от онези крилати и хитри уличници, каквито се виждат навсякъде в Стария свят, а вече започват да се появяват и в Новия. Признавам открито, че сърдечно се зарадвах при вида на тази високо чуруликаща и разнообразна скитническа дружина, защото ми напомняше за родината.
При дюкяна на сарафа капитанът спря.
— Какво ще кажете, Чарли. Дали ще ни трябват малко пари?
— Разбира се.
— Тогава да размени ли всеки от нас по един долар?
— Съгласен съм. Елате да влезем!
— Позволете ми да бъда пръв!
Той влезе, огледа магазина с извънредно предприемчиво изражение на лицето, след което запита:
— Добъренг денинг! Можетенг линг да минг сменитенг единг доларинг?
При това капитанът бръкна в джоба си и извади монетата.
— Искате да сменя един долар, сър? — запита сарафът на съвършено свободен английски.
Фрик Търнърстайк отстъпи изненадан крачка назад.
— Английски! Китаец, а говори английски! По дяволите, защо се учи тогава всьщност китайският? Нима аз учих тези канг-кенг-кинг-кунг-конг, за да ме заговорят тук на английски? Давайте дребните пари, за да свършим с вас.
Сарафът наистина не знаеше какво става с него, защото не можеше да разбере гнева на Търнърстайк, че не е могъл да покаже знанията си по езика. Той ни даде циени срещу двата долара и после ние си отидохме. Вън капитанът спря.
— Чарли, случвало ли ви се е някога такова нещо?
— Какво?
— Да изучите китайски и да не можете да го използувате?
— Не, наистина още не ми се е случвало.
— Е, добре! Защо всъщност аз отивам на сушата — за да опозная земята и хората ли, а? Нали само заради това, защото зная езика им и искам да покажа на тези хора, че зад планините живеят и Търнингстайкинговци. И ето че те ми крещят насреща английски! Не искам да зная повече за този Хонконг. Трябва да навляза по-дълбоко в страната, където да можем да използуваме онова, което сме научили!
Четвърт час по-късно ние се носехме с бамбуковата си лодка нагоре по реката. Бреговете бяха скалисти и извънредно живописни, което аз не бях очаквал. Малко по малко обаче те се снишиха. Реки и канали кръстосват във всички посоки обширните равнини, а край много от тях се намират села и паланки или по издигнатите места и съградени от по-здрав материал, или в низините, построени само от бамбук и колове. Когато надигналите се води залеят полята, тези селца стоят сред тях като малки острови.