За моя изненада, при входа двама души продаваха цветя и тамян. Изкачихме се до тях по висока каменна стълба.
— Цинг-цинг! — поздравих аз. — Позволено ли е да се влезе тук?
— В храма може да влезе всеки, който даде ком-ча на слугата на бога — гласеше отговорът.
— Тук ли е този слуга?
— Той е във вътрешността на миао. Ще го видиш, ако влезеш. Но ти трябва да принесеш жертва и на бога.
— В какво се състои тя?
— От цветя и тамян, който ще изгориш.
Разбира се, човекът искаше да спечели нещо.
Оставих цветята и тамяна му и предпочетох да му дам един ком-ча, който той прие с голяма благодарност и веднага подели със своя приятел.
— Има ли в храма много Куанг-ти-це [98]? — запитах аз.
— Не е дошъл още никой.
— Откога сте застанали днес тук?
— Откакто е изгряло слънцето.
— А покланят ли се вярващите и през нощта на бога?
— Да.
— Значи и тогава сте тук?
— Не. Нощем идват само онези вярващи, които не се страхуват от злите духове, с които всемогъщият Куанг-ти се бори, щом се стъмни.
— Всяка нощ ли идват злите духове?
— Не зная. Но тази вечер са били тук, защото са откъснали меча от ръцете на адютанта на бога. Обаче Куанг-ти е силен и могъщ. Той ги е прогонил.
— Какво казва човекът? — запита Търнърстайк. — Той говори съвсем мизерен китайски.
— Казва, че ние сме китайски военни богове.
— Навярно кормилото на мозъка му е нещо объркано?
— Възможно. Казва, че тази нощ тук са идвали зли духове, които са откъснали меча от ръката на идола. Но могъщият Куанг-ти ги е прогонил. Следователно, ние сме куанг-титовци или военни богове.
— Тези двама мъже може би знаят много добре, както и ние, какво се е случило, но не смеят да ни кажат.
— Възможно.
— Дали са още тук хората на Дракона?
— Не.
— Well, тогава да разгледаме малко по-добре тази разбойническа дупка.
През входа влязохме в един двор, който образуваше правоъгълник. В него нямаше нищо освен две малки осмоъгълни пагоди, които се намираха в средата на двете му тесни страни. През втората врата се озовахме в друг двор, където вляво и вдясно видяхме два малки, отворени странични храма, в които можеха да се забележат дебелата фигура на Куанг-ти, заедно с тези на сина и ординареца му. През трета врата влязохме веднага в главния храм, който бяхме огледали още миналата нощ. Зад статуята на бога се намираше споменатата стаичка-склад, а на двата задни ъгъла имаше врати, които извеждаха всяка в отделен двор с четириъгълен басейн.
Всичко това беше заобиколено от здрав, може би петнадесет стъпки висок зид и образуваше грамаден правоъгълник.
Едва когато излязохме от грамадния храм в един от последните дворове, видяхме пред себе си търсения «слуга на бога» и за моя най-голяма изненада, познах в него човека, който миналата нощ се беше мъчил да ме уплаши със старата пушка. Сега той носеше дрехи на бонз.
— Познавате ли този човек, капитане? — запитах аз Търнърстайк.
— Гръм и мълния, не е ли това фамозният артилерист, който притежаваше страхотно кривото оръдие?
— В такъв случай не се мамя, защото и вие го познахте.
— Значи този жрец е от хората на Дракона? — запита Халвърстоун.
— Да.
— Не е лошо, ще му отдадем нужните почести. И не бива да забравяте, че в никой случай не може да се очаква помощ, подкрепа или справедливост от китайските съдебни власти. Трябва сами да хванем този човек за ушите!
— Един жрец? И то на мястото, което тук се смята за светиня?
— Pshaw! — отвърна Търнърстайк. — Забелязахте ли снощи нещо свято тук? Този негодник трябва да яде бой, и то здравата. А нека след това богът на войната излекува гърба му с балсами.
Във всяка друга страна това деяние би било опасно за живота ни, но при тукашните извратени обстоятелства това линчува-не не представляваше никаква опасност.
Слугата на бога още съвсем не ни беше забелязал. Той стоеше пред басейна и хранеше костенурките, които се намираха в него. Отправихме се нататък. При звука на нашите крачки той се извърна и ние ясно забелязахме, че се изплаши много при вида ни. Но в следния миг бонзът се овладя и на хитрото му лице вече не можеше да се открие нито следа от безпокойство.
— Ти ли си синът на този Куанг-ти-миао? — запитах го аз.
— Не — отвърна той гордо.
— А, тогава навярно си Хо-шанг?
— Да.
— Хубаво! Този храм може да се посещава, нали?