— Тук може да дойде всеки, който принесе жертва на бога и не забравя слугата му.
— Ние няма да те забравим. Но ти, изглежда, пускаш тук хора, които не принасят жертва на бога, а са негови врагове!
— Защо смяташ така?
— Видях, че от ръцете на твоя бог е изтръгнат тежкият меч.
— Това е направил чют-гурът [99].
— Чют-гурът ли? Какво търси той в този Куанг-ти-миао?
— Не знаеш ли, че той е враг на боговете и ги напада, за да се бори с тях? Но те са по-могъщи от него. Наистина той може да открадне меча им, но въпреки това те го побеждават и го прогонват обратно в та-канг [100].
— Присъствувал ли си на някои от тези борби?
— Не. Дори и жрецът бива убит, ако дръзне да стори това.
— Значи не си виждал още и чют-гура?
— Не.
— А аз съм го виждал. Да ти го покажа ли?
— Не можеш!
— Мога, и то още сега.
— Къде е той?
Посочих Търнърстайк.
— Огледай го добре и ще видиш, че вече си се срещал с този дявол.
— Ти говориш работи, които аз не разбирам.
— Говоря много ясно. Ти казваш, че чют-гурът е откраднал меча на твоя бог, следователно този човек е дяволът, защото той именно обезоръжи идола.
— Пак не те разбирам!
— А при това и ти присъствуваше! Паметта ти е много слаба. Тя не стига от вечерта до сутринта и затова аз ще ти помогна: къде е джиахурът?
— Не го познавам. И какво е джиахур.
— Ти се обиждаш, когато те наричам синг вместо Хо-шанг. Искаш да бъдеш мъдър жрец, учен, а не знаеш какво е джиахур?
— Само Фо е всезнаещ. Човек не може да знае всичко.
— Като Хо-шанг ти си бил в някой манастир и си учил там Шан-хай-кинг [101] и Хуан-ю-ки [102]. Трябва да знаеш също така и Фо-куе-ки, а се правиш, че не знаеш какво е джиахур? Аз съм Си-иин [103], а в Си-ти могат да се намерят добри средства, които подсилват паметта.
— Дай ми такова средство! — усмихна се той лукаво.
— Ще го получиш!
Обърнах се към един от моряците:
— В стаичката зад идолите има бамбукови пръчки, които се употребяват, за да бъдат окачвани на тях фенери. Донеси една или две тук. На този човек ще бъдат нанесени десет удара.
— Aye, сър, веднага ще се погрижа!
Той се отдалечи бързо и незабавно се върна с няколко от бамбуковите пръти.
— Хванете го и нека двама от вас му нанесат по пет удара по гърба! — заповядах аз.
Това раздвижване беше наистина по вкуса на здравите моряци. Те хванаха бонза и го притиснаха до земята. Той се бранеше с всички сили, а когато това не помогна, опита и последното средство:
— Вие дръзвате да биете един жрец? Дано Фо изпрати чют-гура, който да ви отвлече в ада!
— Чют-гурът е вече тук и няма нищо против да бъдеш отупан — възразих аз.
— Тогава аз ще се оплача на Хубг-пу [104]!
— Направи го, но не забравяй, че ние не сме чиа-це [105] и няма какво да се страхуваме от твоя Хубг-пу! Познаваш ли джиахура?
— Не.
— Удряйте!
При първия удар китаецът нададе силен вик. При втория съпротивителната му сила беше вече сломена.
— Стойте, познавам го!
Дадох знак на моряците да спрат.
— Виждаш ли колко опреснява паметта моето средство? Къде е джиахурът?
— Отиде си.
— Кога?
— Веднага щом се завърна от канала.
— Накъде отиде?
— Не знам.
— Къде са другите?
— Отидоха с него.
— Къде?
— Не знам.
— Лъжеш!
— Не лъжа! Те идват и не казват откъде. Отиват си и не казват къде.
— Твоята памет все още е слаба. Аз ще я поопресня малко.
— Няма да направиш това, защото съм жрец!
— Ще го сторя, защото си Лунг-иин!
— Не познавам Лунг-иините.
— Паметта ти все повече отслабва. Продължавайте, момчета!
Още при следващия удар той изрева:
— Стойте, зная къде е той!
— Къде?
— При Цианг-ки-ума.
— Къде живее той?
— В Ли-тинг.
— Как се казва?
— Не знам.
— Виждам, че средството ми все още не е помогнало напълно.
— Не може да помогне повече, господарю. Всички Лунг-иини знаят, че Цианг-ки-умът живее в Ли-тинг, но го познават само най-главните водачи.
Видях, че този път бонзът казваше истината. Затова продължих да го разпитвам:
— Останалите не са отишли с него в Ли-тинг, нали?
— Не.
— А къде тогава.
— Към Куанг-чой-фу.
— Под предводителството на младия офицер?
— Да.
— Къде могат да се намерят?
— В Шам-пан-фу [106].
— Определи по-точно мястото!
— Близо до Ши-сан-ханг [107] на Инг-кие-ли се намира един хан, който се нарича Ван-хо-циен [108]. Хората на дракона се намират винаги там.
106
Големият град на шампаните — шампани са плуващи жилища, построени върху салове, лодки или стари джонки.