Едва тогава оберкелнерът пристъпи към нас и ни даде листа с ястията, който се състоеше от най-хубава червена хартия и беше толкова голям, че бих могъл да се увия цял в него. Ястията бяха номерирани и щом му посочех някое от тях, той извикваше високо номера му, така че да се чуе чак в кухнята.
Ножове, вилици и лъжици нямаше. Всичко беше поднасяно толкова дребно нарязано, че съвсем нямаше нужда от нож, а вместо лъжица и вилица служеха пръчици от слонова кост, наричани от англичаните и американците «чопстик».
Продължително и недоволно ръмжене от страна на капитана ме накара да се усмихна.
— Защо се смеете? — запита той.
— Защо ръмжите? — отвърнах аз.
— Нима не трябва да ръмжа, а? Кой може да поднесе нещо свястно до устата си с тези две игли за плетене? Бъркам в соса като щъркел, който не намира жаби, а вие си служите с пръчките така, като че ли сте се появили заедно с тях на света!
— Упражнявал съм се, капитане.
— Упражнявали сте се? Къде?
— На вашия кораб. Всеки ден готвачът трябваше да ми приготвя чиния с ориз. Издялах си две пръчици и когато оставах сам, се опитвах да се науча да ям по китайски…
— Това е предателство, това е най-големият и подъл заговор, който бих могъл да си представя! Ако ми бяхте казали това нещо, и аз щях да взема участие в упражненията ви.
— Или пък бихте хвърлили пръчиците на главата ми. Сега обаче трябва да се упражнявате.
— Дори и не мисля, защото, ако започна, ще има да стоя тук до другиден и да бъркам напразно в паниците. Поискайте едно по-голямо парче хляб!
Изпълних желанието му. Когато получи хляба, той извади ножа от джоба си и си изряза от него лъжица, с чиято помощ започна да се храни наравно с мен.
Когато свършихме наистина деликатесния обяд, който се състоеше от дванадесет порции, получихме чай и след това бяхме запитани дали бихме искали йен [109]. Преведох на Търнърстайк този въпрос.
— Има ли пури тук, Чарли?
Когато отправих този въпрос към келнера, той ни донесе няколко истински манилски пури, които капитанът намери за великолепни. Що се отнася до мен, предпочетох да опитам един особен вид китайска лула. Нейната глава имаше големината на напръстник и затова тя трябваше да бъде пълнена често. Но тютюнът беше добър, силен и малко сладникав.
— Запитайте колко дължим, Чарли. Или почакайте. Аз сам ще запитам. Гарсон!
При произнасянето на тази френска дума той ме изгледа тържествуващ.
— Да, вие навярно си мислите, че аз не разбирам от нищо? Но откакто говоря китайски, започнах да си спомням отново и френския. Хей, гарсон!
Келнерът забеляза, че става дума за него, и се приближи към нас.
— Ниенг се нахранихменг добренг и аз съм многонг доволенг от вас. Каквонг трябва да платименг?
Човекът поклати глава.
— Какво желае господинът? — запита ме той.
— Иска да заплати.
Келнерът пристъпи към масичката, на която се намираше сметачната машина, пресметна общо обяда ни и най-после написа с четка и туш една цифра, която поднесе на капитана.
— Какво означават тези драскулки, Чарли?
Съобщих му сумата. Тя беше толкова скромна, че капитанът се изненада.
— Докато сме в Кантон, винаги ще се храним тук! — каза той. — Само че ще трябва да си нося лъжичка. Дава ли се тук «нещо отгоре»?
— Разбира се, капитане.
— Well, трябва да останат доволни от мен. Хей, гарсон, да дойдат тук всички келнери!
Преведох думите му. Всички слуги от «Хотела за всички хубави неща» дойдоха и получиха по един ком-ча. От поклоните, които правеха след това, изглеждаше, че бяха останали много доволни.
Станахме от местата си.
— Почакайте още за миг, господарю! — замоли ме оберкелнерът.
Той взе листа за ястия в ръка и се обърна към останалите посетители. След като назова още веднъж имената ни, прочете всичко онова, което бяхме изяли, съобщи сумата, на която възлизаше сметката, и бакшишите, които беше платил капитанът. След това ние бяхме придружени до вратата от целия персонал с дълбоки поклони и с молба да ги посетим пак.
Капитанът, изглежда, се почувствува извънредно поласкан от тази учтивост.
— Много фини и почтени хора са тези китайци! — каза той. — Единствената им лоша страна е, че повечето от тях не разбират добре майчиния си език. Къде ще прекараме тази нощ?
— В някоя странноприемница, каквито има много покрай реката.