— Не бива да търпиш при себе си инг-кие-ли — морски дяволи!
— Моята къща е отворена за всеки, който плаща. Тези инг-кие-ли са допуснати в града. Защо да не ги търпя?
— Ако ги намерят тук, ще накажат и теб, и нас. Изгони ги или ние ще си отидем!
— Не виждате ли, че са силни мъже? Те ще се бранят и ще причинят много щети в заведението ми.
— Ние ще ти помогнем. Иди и ги изгони!
— Вървете вие. Мен не ме интересуват чужденците.
— Добре, тогава ще ги изхвърлим.
Търнърстайк, разбира се, също забеляза, че ние бяхме предмет на този заплашителен разговор. Той ме запита:
— За какво говорят, Чарли?
— Искат да ни изхвърлят.
— Гръм и мълния, да изхвърлят капитан Търнърстайк! Ах, тези изсъхнали жаби! Pshaw, нека дойдат!
— По-добре да си вървим, капитане!
— Чарли, аз вече съм решил да слушам тук музика и няколко песни и бих искал да видя онзи, който ще ми забрани! Ако се страхувате, можете да си отидете!
— Без вас — не.
— Well, тогава ще останем! Щом искаме да опознаем страната и хората, то трябва да разберем какво става в тази чайна. А, ето че идват!
Всички посетители се бяха изправили. Те се блъскаха един други напред, докато първите застанаха пред нас. Онзи, който преди малко беше разговарял със съдържателя, пак взе думата:
— Англичани ли сте?
— Не, американци — отговорих, тъй като беше по-добре да кажа нещо, отколкото да мълча.
— Това е все едно. И едните, и другите са еднакво лоши. Никой инг-кие-ли и никой йенг-кие-ли не принадлежи към Средната империя! Тази Йо-ши-сианг е само за нас, а не за вас. Махнете се, иначе ще ви изхвърлим!
Ако това ми беше казано в някоя друга страна, веднага щях да изхвърля човека направо през прозореца. Но при тукашните обстоятелства не беше разумно да се направи това.
— Кой ти каза, че ние не принадлежим към Средната империя? Китайците идват с хиляди в страната на йенг-кие-ли и там им се разрешава да работят, като че ли са в собствената им държава. Ние сме добри, дружелюбни и учтиви към вас и затова и вие ще бъдете такива с нас.
— Йенг-кие-ли са предатели, които примамват китайците на своите кораби и в страната си, за да копаят ча-но [111] и да измират далеч от гробовете на предците си. Ние не ви примамваме при нас. Вървете си!
За съжаление този човек имаше право. Безсъвестни американски спекуланти вече на няколко пъти бяха примамвали китайците под предлог, че ще работят по железопътните линии и фермите, за да ги закарат на страшните острови сред Тихия океан, където след няколко месеца те измираха мизерно, без труповете им да бъдат връщани в Китай, което бе най-голямото желание на всеки изселен китаец. Въпреки това отговорих:
— Можеш ли да докажеш това? Пък дори и да е вярно, нима съм го направил аз или този човек?
— Вие сте били, защото принадлежите към този народ. Станете и си вървете, иначе ще почувствувате нашите мишци!
— Не се страхуваме от ръцете ви. Ако искате разпра и бой, скоро ще видите, че нашите ръце са по-силни от вашите. Но завърнете ли се по местата си, след малко ще напуснем тази къща.
— Не можете да останете тук нито миг повече. Махайте се!
Той посегна към Търнърстайк, който беше по-нисък от мен. Тук обаче беше сбъркал адреса. Капитанът веднага го хвана за яката и запита:
— Сериозно ли ни нападат вече, Чарли?
— Да.
— Well, Тогава и при нас няма вече шега!
При тези думи той го вдигна над главата си и го захвърли между останалите така, че те се разхвърчаха встрани.
— Какво ви е дошло наум, глупавинг хоранг, такиванг! Сядайте по местатанг си, иначенг ще ви стрием на пух и праханг.
В миг няколко пейки бяха счупени и нападателите се въоръжиха с бамбуковите пръчки, от които бяха направени. Започна се ръкопашен бой, от който ние, след няколко удара и блъскания, които понесохме, излязохме победители.
Осемте или десетте дребни и зле хранени китайци не бяха достатъчно силни, за да се борят с нас, особено като не бяха подкрепени от съдържателя и хората му.
Кратката борба обаче не беше минала без крясъци и глъчка и онова, което очаквах, стана. Влязоха няколко полицаи, при появата на които спокойствието веднага се възстанови. Бяха войници. Униформата им се състоеше от къси червени ризи, украсени с бяло по шевовете, сини, къси памучни панталони, груби платнени обувки с филцови подметки и плетена бамбукова шапка. Въоръжени бяха с тръстиков щит, на който беше нарисуван императорският дракон, с лъкове и стрели и къси палки. На гърдите и гърбовете си носеха големи надписи «Пинг», а тънките им мустаци, които се спущаха надолу, напразно се мъчеха да им придадат войнствен изглед.