Выбрать главу

Когато ни видяха, лицата им придобиха извънредно гневен израз и те хванаха палките.

— Кои сте вие? — запита предводителят им, като се обърна към капитана.

— Какво иска? — запита ме Търнърстайк.

— Пита кои сме.

— Кажете му, Чарли! Но кажете му също така, Че и той може да изяде някой бой, ако не бъде учтив!

Пингът повтори въпроса си раздразнено.

— Този човек е йенг-кие-ли, а аз съм тао-це — отвърнах аз.

— Вие сте чужденци и варвари и сте дръзнали да влезете в Куанг-чой-фу?

— Бъди предпазлив с думите си! В нашата страна думата варварин е голяма обида, която никой не претърпява.

— Вие сте варвари, иначе не бихте започнали борба.

— В такъв случай китайците са варвари, защото те започнаха разпрата.

— Това е лъжа! Тези хора са добри и миролюбиви. Те не са ви направили нищо лошо.

Тогава поставих ръце на раменете на човека така, че той потръпна.

— Ако кажеш още веднъж думата лъжа, ще смачкам така гърба ти, че той ще получи цвета на небето!

Той отстъпи назад.

— Ти ме заплашваш? Знаеш ли какво означава това?

— Нищо не означава! Какво искаш от нас?

— Ще ви арестувам и ще ви заведа при ча-юанът.

— Нямам нищо против, стига да арестуваш и тези хора.

— Те са невинни.

— Това ще провери ча-юанът. Как можеш да знаеш кой е виновен и кой невинен? Ти още не си запитал никого за началото на спора.

— Това не ви интересува. Платете каквото сте пили и вървете пред мен!

Капитанът отгатна за какво ставаше дума по движението на полицая.

— Какъв е този човек, Чарли? — запита ме той.

— Войник и полицай.

— И иска да ни арестува?

— Така е.

— Отстъпете за малко встрани. Ще го тресна по главата, за да му размърдам мозъка!

— Това ще ни причини само вреда. Вече бяхме достатъчно непредпазливи, за да влезем във водата, и сега трябва да плуваме по течението.

— Това укор ли е?

— Не. Нали и аз дойдох и знаех, че ще бъдем пленени двама. Във всеки случай няма да се оставя да ме обесят с вас. Направете ми удоволствието и се оставете да бъдете арестуван спокойно.

— Щом вие искате, трябва да се подчиня — изръмжа той.

— Колко струва нашият чай? — запитах съдържателя.

— Двата заедно един фен.

— Заповядайте.

Дадох му десет фена и след това се обърнах към полицая:

— Готови сме, но искаме да повикаш две носилки, защото не желаем да ходим пеш. Ето ти пари, за да заплатиш.

Поставих в ръката му един долар.

— Искаш ли да ти върна нещо? — запита той наивно.

— Не.

— Тогава ще имате носилки.

— Но аз също така повтарям искането си, тези хора тук да бъдат арестувани. Те започнаха кавгата с нас.

— Щом са я започнали, тогава трябва да дойдат.

— А също така и съдържателят като свидетел.

— И това ще ти бъде позволено!

Доларът беше доказал на този човек, че ние не сме варвари. Той изпрати един от хората си да докара носилки. Качихме се и всички посетители заедно със съдържателя ни последваха, придружени от войниците, през голямата тълпа любопитни.

Бяхме закарани До Куанг-куана [112].

Това беше внушителна постройка, фасадата на която беше украсена с дървени стълбове. В предния двор се движеха множество войници, които носеха същите униформи, както нашите придружители. Там слязохме, при което аз подадох на войника още един долар. Лицето му засия и той каза:

— Вие не сте обикновени хора. Няма да ви затворя заедно с другите, а ще се погрижа за това да отидете в стаите за знатни личности.

Той ни предаде на един инг-па-цунг, на когото пришепна няколко думи, които, изглежда, съдържаха препоръка за нас. Изкачихме се с новия си пазач по стълбите и влязохме в помещение, което беше подредено доста приятно, с хубави килими и мебели от тръстика.

— Почакайте тук — каза ни офицерът.

Той излезе и след малко се върна, като ни носеше чай. Търнърстайк, разбира се, забеляза, че с това той целеше да получи ком-ча и му даде един долар.

Китаецът го прибра и се усмихна със задоволство:

— Не се страхувайте! Наистина ча-юанът е могъщ човек, но той обича справедливостта и среброто. Вие сте много учтиви хора и ще спечелите процеса си.

След това той излезе.

Думите му бяха много ясни — толкова ясни, че за нас вече нямаше съмнение как трябваше да се държим. Предадох това на капитана.

— Така, значи този съдия обича справедливостта и среброто или, по-право, справедливостта чрез среброто! От мен този човек няма да получи дори и половин пени. Ще му дадете ли вие нещо?

вернуться

112

Община.