— Да. Но не съм му казал още имената ни, пък и той от учтивост не запита за тях.
— Какво наказание определи на негодниците?
— Десет дни носене на блок и три години заточение.
— Гръм и мълния, това е много строго!
— Ако ги е осъдил сериозно, строго е. Да се носи блокът десет дни — това е много тежко, а колкото за заточението, то не е толкова страшно, колкото си го представяме ние. В Китай няма наказание със затвор. Вместо него се практикува интернирването в някоя от вътрешните провинции. Всеки заточен има право да вземе със себе си своето семейство.
— Изглежда ги е наказал сериозно! Погледнете в двора, Чарли!
Прозорците на стаята бяха към външния двор, а там вече се намираха осъдените, всеки с блока на шията си. Тези инструменти за мъчение бяха приготвени от извънредно тежко агилово дърво и тежаха върху раменете на наказаните, докато главите им бяха промушени през дупки в средата.
В този миг пристигна слугата, който се постави на наше разположение, и донесе изкусно изработени фенери, за да освети стаята, тъй като вече се мръкваше. Той ни заведе до банята и след като се изкъпахме, ни даде леко и удобно китайско домашно облекло, с което се преоблякохме.
След това, за да убием времето, бяхме заведени в библиотеката на съдията. Тя беше много богата. Аз се занимавах с книгите и ръкописите, а Търнърстайк — повече с дърворезбите, каквито имаше в изобилие. Всички те имаха особеността, че им липсваше перспектива. Фигурите бяха рисувани еднакво големи както на заден, така и на преден план.
По-късно получихме покана за вечеря и се отправихме към трапезарията. Нашият домакин се появи сам. Той или искаше да се възползува несмущаван от присъствието ни, или пък се страхуваше да покаже, че е почел двама «варвари» със своето гостоприемство.
Поднесени ни бяха шестнадесет ястия, които ще изброя тук, поради техните особености.
В началото получихме великолепен чай и канче чудесно бадемово мляко, което китайците много обичат. Първото от ястията беше фрикасе от кокоши шии. Следваха го пълнени раци, които, изглежда, харесаха много на добрия Търнърстайк, шунка, стриди и разсол. След това ни се сервира печена гъска и солено свинско с гъби. После супа от лястовичи гнезда с яйца и шунка, рагу от акулови перки и петльови гребени и подир тях патешки езици с бамбукови издънки и пак шунка, следвана от баница с овче месо и млади водни охлюви от езерото Пойанг, опушено и печено свинско месо с мед, мариновани патици с деликатесен сос. Когато всичко това беше изядено, пристигнаха тави с пекинско фиде с бутчета от катерички, които представляват отлично ястие. Следваха руло от фазан, прилични на дюли плодове, овнешко печено със сладък сос и японски кюфтета и най-после, млада риба с ориз, дини, ферментирали манджурски зинжифери и солени краставички.
Освен споменатите в началото напитки имаше още сам-шон [123], пресен чай, подсладена вода и накрая шампанско, което наистина не беше чисто, но много пивко.
Трябва да призная, това беше вечеря, каквато не бяхме очаквали и на която Търнърстайк отдаде нужната чест, с изключение на водните охлюви, които домакинът изяде сам.
Търнърстайк беше особено доволен от нашия домакин и затова, защото той се беше показал достатъчно внимателен и освен китайските пръчици, ни беше поставил също ножове, вилици и лъжици.
— Не е ли великолепен този човек? — запита ме той. — Аз виждам, че страната и хората тук са превъзходни и единственият им недостатък е, че пренебрегват езика си. Те говорят китайски приблизително така, както индианецът говори английски. Човек не може да ги разбере.
— Но нали аз все пак ги разбирам!
— Да, но за мен е загадка как правите това! Изглежда, сте допуснали грешка и сте ме научили само да говоря китайски, но не и да го разбирам.
При поднасянето на всяко ново ястие, ча-юанът ми казваше какво е и ме питаше как ми харесва. Трябваше да му обяснявам как същите ястия се готвят в нашето отечество и видях, че той беше много добре осведомен и любознателен човек. След това поиска да му разкажа за пътешествията си. Беше по-начетен, отколкото можеше да се очаква по отношение географията и историята и се интересуваше живо от всичко, което разказвах, докато най-после рече:
— Ти си видял и си преживял много повече неща, отколкото са описани в цялата наша Кинг и Шу [124], но в Ши-тон [125] няма да ти се случи приключение. Страната и народът са твърде трезви.