Извадих писмото на брат му и му го подадох. Той го разтвори и прочете, докато сядахме. После ни даде знак да го последваме. Влязохме в един коридор.
— Разделете се тук в помещенията. Стаите вдясно са твоите, а вляво — на твоя приятел. Влезте. Ще получите каквото ви трябва и после ми позволете да поговоря с вас!
Видях пред себе си цяла редица скъпо мебелирани стаи и едва се бях огледал в тях, когато влезе слуга, който ми донесе чисто бельо и облекло. Преоблякох се и после погледнах през прозореца към градината долу, която би трябвало да се нарече наистина великолепна и изпращаше към мен освежаващите си ухания.
Скоро влезе друг слуга с много изкусно изработена рогова лампа, в която гореше скъпо хианг-ю [132].
— Приятно ли ти е да се явиш при господаря? — запита ме той извънредно учтиво.
— Да. Къде е той?
— Ще те приеме в същата стая, в която беше преди малко.
Отидох. Вън в коридора горяха няколко лампи от същия вид и разпространяваха ярка светлина върху украсения с най-различни резби ходник. В стаята ме очакваше Фи със сина си. Беше поднесена вечеря, която сигурно по нищо не отстъпваше на онази от предишната вечер.
Веднага след мен влезе Търнърстайк. Едва не прихнах да се смея с глас. Дългата му плитка се беше изместила встрани, а чадърът се намираше под ръката му. Ветрилото обаче капитанът беше разтворил и докато се покланяше, го размахваше така, като че ли искаше да пребие с него бик.
Двамата китайци останаха съвършено сериозни. Отидохме до масата. По лицето на Търнърстайк се изписа висше удоволствие и той облегна чадъра си в ъгъла.
— Цинг [133]! — покани ни просто домакинът и ние насядахме.
Капитанът запретна назад необикновено широките си ръкави и посегна към конфитюрите, които му предложи Конг-ни. Обратно на нас, китайците започват да се хранят с десерта и обикновено свършват със супата. Само заради европейците по-някога този ред се нарушава. Освен това те не пият виното студено и в стъклени чаши, я в кръгли порцеланови такива, и то стоплено. В промеждутъците между поднасянето на ястията те стават, пушат лула или се разсейват по някакъв друг начин. Жените никога не присъствуват. Най-много те могат да гледат през вратата на съседното помещение, която се замества с бамбукова решетка.
Освен необходимите вежливости, обядът се приема мълчаливо. Чувствувахме много повече със сърцата си, отколкото бихме могли да изречем в оживен разговор. Но след като домакинът вдигна пръчицата, с която се хранеше, до челото си и после я остави в чашата, което беше знак, че вечерята е свършена, Конг-ни бръкна под масата и извади скрита дотогава бутилка чисто, червено португалско вино. Слугата донесе чаши и не след много езиците ни се развързаха.
— Чарли, каква е тази грешка, която правите? — запита ме с укор Търнърстайк.
— Каква?
— Забравяте чадъра си!
— В стаята? Но нима другите двама са донесли своите?
— Не. Като домакини те няма защо да правят това. Но ние, като гости, сме длъжни да се появяваме като истински китайци. Тази грешка е непростима!
— А вашата също!
— Коя?
— Че ме наричате пак Чарли.
— Well, имате право, мистър Канг-фу-кинг-ву-кунг-ту. Но вече няма да се случва.
От учтивост до този миг бяха избягвали да ни разпитват за преживелиците ни. Сега обаче Конг-ни започна:
— Както ни пише ча-юанът, моят талисман ви принесъл полза?
— Да, вярно е.
— Може ли да научим случката?
Разказах му най-подробно всичко онова, което беше станало. Изслушаха ме докрай, без да ме прекъснат.
— Значи ти предполагаш, че Кианг-лу трябва да се търси тук, в Ли-тинг?
— Според онова, което чух, да.
— В такъв случай трябва да направиш оплакване.
— Точно това няма да направя. Аз не съм слуга на Хиу-по [134] в Пекин.
— Говориш мъдро. Защото много лесно това оплакване би значело смъртта ти. Колко време искаш да останеш в Китай?
— Докато ми харесва.
— Ще ти хареса и ти ще останеш при нас — каза Фи. — Твоите научни трудове разтварят за теб Цветето на средата и тук ще ти хареса толкова, че няма да поискаш да си отидеш.
— Кога ще бъдат преценени трудовете ми?
Той се усмихна.
— Когато поискам. Зависи от теб, и ако пожелаеш, можеш да имаш окончателната преценка още утре в ръцете си.
— Тогава аз те моля за това!
— Желанието ти ще бъде изпълнено. Но погледни каква великолепна вечер е вън! Имам обичай да прекарвам това време в градината. Ще дойдете ли и вие с нас?
— С удоволствие.
Станахме и когато съобщих на капитана намерението ни, той взе чадъра си.